Безсмъртни цитати от Христо Ботев, които всеки трябва да помни

България чества 173 години от рождението на поета и революционер Христо Ботев. Освен в Калофер, родното място на Ботев, годишнината ще бъде отбелязана с поднасянето на венци и цветя и на много други места в страната. Ние пък, заедно с вашата помощ, ще почетем революционера, като си припомним скъпоценното слово на един от най-великите българи и един от най-прекрасните ни поети.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

„Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“ Из писмо до семейството му, 1876 г.

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“

„Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“

„Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва“

„…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…“

„Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“

„В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“ Из писмо до Т. Пеев, 1876 г.

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“

„Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят.“

„Носим с решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива.“

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
От „Към брата си“

Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен;
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
От „На прощаване в 1868 г.“

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
От „Обесването на Васил Левски“

Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата ѝ търговия!
От „Патриот“

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“
От „Елегия“

Свестните у нас считат за луди,
глупецът, вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
От „Борба“