Десет интересни факта за Белоградчишките скали
Казват, че природата е най-невероятният творец. Доказателствата за това са много и ги има по целия свят, включително и у нас, където се крият някои от най-прекрасните ѝ творения, между които са и Белоградчишките скали. Изумителните скални образувания обхващат огромен по размери регион и са толкова интересни, че човешкото въображение и измислило за тях хиляди легенди и имена. Има обаче такива неща, които са малко познати за всички ни, а са толкова интересни и би трябвало да ги знаем. Затова ви представяме и десет от най-интересните факти за Белоградчишките скали.
1. Преди 230 млн. години Белоградчишките скали са били дъно на море. След оттеглянето на водата меките варовици се нагъват. Под влияние на въздуха, слънцето и природните стихии те приемат причудливи форми, които и до днес разбуждат човешкото въображение.
2. Характерният червен цвят на скалите се дължи на окисляването на желязото, съдържащо се в тях.
3. Първата група скали е разположена около град Белоградчик. Имената на по-известните от тях са Конника, Мадоната, Дервиша, Адам и Ева, Гъбите, Лъва, Монасите, Мечката, Замъка, Овчарчето. Друга група скали е разположена западно от града. Най-известните от тях са Збеговете, Еркюприя и Борич. До тези скали се достига по добре очертан път, подходящ за превозни средства. Наред с огромните насечени скали, тук могат да бъдат видени и дълбоки пропасти.
4. Тук е и най-интересната каменна композиция – Близнаците, Малък и Голям Збег, където е имало крепостни твърдини. Скалите са били използвани като естествена защита от византийци и османци през различни епохи. В миналото тук са издълбани стотина стъпала, някои от които са запазени и днес. На много места се забелязват и останки от постройки, зидове, парчета от тухли, фрагменти от керамика.
5. Белоградчишката крепост се използва като туристически обект още през XIV век от цар Иван Срацимир. Владетелят имал лятна резиденция на това място. Той обичал да си почива сред прохладата на скалите и да съзерцава красивите каменни силуети.
6. Белоградчишката крепост е една от най-запазените в България. Построена е през III век от римляните, които използват естествената защита на скалите. Предполага се, че основите ѝ са поставени още от траките. През вековете крепостта „Калето“ служи на византийци, българи и турци. Тя се състои от три двора, всеки от които с възможност за самостоятелна защита. Крепостта функционира непрекъснато до Сръбско-българската война през 1885 година.
7. През 1890 година общинската управа в Белоградчик решава да разпродаде камъните от крепостта за строеж, тъй като в нея вече не се поддържа гарнизон. Местните овчари обаче осуетяват плана ѝ, като преустройват крепостта за стопански нужди. Благодарение на тях „Калето“ оцелява и до днес.
8. Върху необикновените скални образувания можете да видите естествени бонсаи. Това са борове-столетници, които растат по върховете на скалите. Въпреки че са на повече от 200-300 години, те са много малки. Причината е недостигът на влага и хранителни вещества.
9. Белоградчишките скали са предизвиквали възторг и изумление у много световноизвестни изследователи като Феликс Каниц, Константин Иречек, Людовик Ригандо и други. Още през 1841 г. френският пътешественик Жером Бланки признава: „Нито прочутите тесни проходи на Олиул в Прованс, нито дефилето на Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-дивните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик.“
10. През 2007 година Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света“. Въпреки че не бяха избрани, те достигнаха до предпоследната номинация и се наредиха сред първите 77 природни обекта (от общо 261 участвали). Над 6,5 млн. души от цял свят дадоха своя глас за родния скален феномен.
Снимка: By Luca – originally posted to Flickr as Belogradchik, CC BY 2.0, Link
Вижте още:
Мадарският конник – символът на България
Светът под краката ни, светът на пещерите!
Глухите камъни – старинно тракийско светилище, криещо много тайни
