Защо се смеем, когато ни гъделичкат?

Това е загадка, която е предизвиквала умовете на едни от най-великите хора в науката, включително Чарлз Дарвин, Галилей, Франсис Бейкън и Платон. Едно нещо е ясно за всеки: когато ни гъделичкат не се смеем, защото наистина ни е смешно. Опитайте, ако имате гъдел помолете някого да ви погъделичка и опитайте да опишете какво усещате. Усещате, че искате да се смеете, но не разбирате защо. Просто е странно, сякаш нещо отвътре ви дърпа да се засмеете, но всъщност мозъкът ви казва, че няма нищо смешно. В действителност много хора, които имат гъдел, може и да се засмиват, но усещането за тях е доста неприятно. Тогава защо всеки се смее? Ето това е тревожило великите умове, а сега нека и ние да полюбопитстваме.

Има два вида гъделичкане. Това се знае засега. Едното е тежко гъделичкане, това, което предизвиква смях, особено на много чувствителни места като под брадичката, мишниците и стъпалата и гъделичкане, което е причинено от светлина или движение на въздуха и също предизвиква смях, но много по-рядко и много по-особено. Също така сигурно знаете, че не можете да гъделичкате сами себе си, просто защото предварително знаете, че ще го направите и мозъкът ви е подготвен за дразнещото усещане.

Гъделичкането за тялото е точно това – дразнещо усещане. Епидермисът, един от слоевете на кожата, е пълен с нервни окончания и когато те бъдат стимулирани, реагират, като изпращат сигнали до мозъка през нервната система. След това той реагира като ви кара да се смеете. Защо обаче реагира точно така все още се изучава. Едно обаче е ясно, гъделичкането не е нещо магическо, а просто реакция. Въпреки това трябва да се смеем по всеки повод, защото е доказано, че смехът е здраве!

Вижте още:
Защо се прозяваме?
Защо кихаме?
Какво е сетивна система и къде се намира тя?