Забележителният Роалд Дал – истинският герой сред писателите

Сигурно сте чели онази книжка за малкото момиченце на име Матилда, което е толкова умно и обича книгите повече от всичко. Чете винаги, когато има възможност и най-вече напук на родителите си, които нямат никаква почит към нейното занимание и дори го мислят за безсмислено и глупаво? А какво ще кажете за незабравимата история на лисицата, която си има специално и много джентълменско име – г-н Фокс и дори понякога е наричана фантастична просто, защото е много хитра? А знаете ли кое е общото между Матилда и г-н Фокс, освен, че и двамата са литературни герой? И двамата са измислени и написани от Роалд Дал – истинският герой сред писателите. Той успява да измисля толкова прекрасни истории, не само защото се вдъхновява от реалния живот и от децата, а и защото самият му живот е една фантастична история. Прочетете по-долу и сами ще разберете!

Знаменитият писател е роден на 13-ти септември 1916 година в Северен Уелс. За съжаление обаче баща му умира много скоро след това – когато Дал е на 3 годинки. Въпреки това той изобщо не е лишен от внимание, защото е единственото момче сред трите си сестри и майка си.

Първоначално бъдещият писател ходи в училище в родния си град, но после заедно с цялото си семейство се мести в Англия. По-късно, когато пораства той сам признава, че обича знанието, но не и училището, защото много от учителите там били лоши към децата, а самият директор дори не обръщал внимание на това, че големите много често тормозели по-малките. От училището Дал обичал най-много крикета и плуването. А едно от основните му хобита било четенето на книги. Любимите му писатели са били Ръдиард Киплинг и Хенри Райдър Хагард. Но дотогава малкият Дал никога не си е помислял, че един ден деца и родители ще казват, че той им е любимият писател. Като малък той смятал че не може да пише, защото се представял зле в клас. Когато става на 13 години семейството отново се мести и момчето отива в ново училище. Надеждите му обаче отново свършват дотук, новото училище се оказва още по-лошо и от старото. Там дори биели децата, а по-големите ученици ги използвали направо като слуги. Въпреки това в училището имало и нещо по-различно, което се харесвало на децата и оставило хубави спомени в Роалд. На всеки няколко месеца фирма, произвеждаща шоколад, доставяла кашони с шоколади, кутии с бонбони и различни шоколадови десерти, които учениците да опитват. Този щастлив спомен стои в основата и на един от най-известните детски романи на Дал – „Чарли и Шоколадовата фабрика“.

След като с голяма мъка Дал завършва училище, решава, че иска да пътува и си намира работа в нефтена компания, която две години след назначаването му го праща в Източна Африка. Мисията е изпълнена! В романите му са вплетени много от вълнуващите приключения, които изживява там. Можете ли да ги познаете сами?

През 1939 година е принуден да участва и в Първата световна война, в Кралските военновъздушни сили и да се научи да пилотира боен самолет. Отново обаче няма късмет, защото още по време на първия му самостоятелен полет над територията на врага, горивото му внезапно свършва и той се разбива в Либийската пустиня. Зле ранен успява да изпълзи от горещия самолет, но това му коства зрението, защото го губи за дълги години. Когато най-накрая се възстановява, получава предложение от редактора на много известен английски вестник да напише разказ за Първата световна война и за това, което се случило с него, защото тогава това било новина номер едно. Роалд Дал написал това, което поискали от вестника, изпратил го и не след дълго получил отговор, в който редакторът уведомявал Дал, че в разказа му няма какво да се редактира и изразил учудването си, че Дал не е станал писател, а са го пратили да пилотира самолет, изплаща му и хонорар. От този момент нататък младият Дал разбира какво трябва да прави – да пише. Започва да пише разкази за възрастни, които биват посрещани с възторжени отзиви.

Дал се връща в родния Уелс, жени се и има пет деца. Всяка вечер разказвал на децата си различни приказки, в които вкарвал и част от истинския си живот. Децата много харесвали приказките и един ден му казали, че трябва да напише и публикува и тях, защото не е честно само те да ги слушат. Роалд Дал веднага приема с охота съвета на децата си, защото според него именно те, децата, всички деца, са най-добрите и най-истински литературни критици. Щом те казват, че нещо е хубаво, то наистина е хубаво. Дал започва да пише за деца и така днес и ние можем да се докоснем до магията на най-знаменитите му произведения като „Г. Д. В“, „Вещиците“, „Матилда“ и много други.