Най-сложният орган в човешкото тяло е окото

Коя част от тялото ни позволява да четем интересна книга, да се любуваме на дъгата или да виждаме усмивките на хората около нас? Коя част от тялото ни позволява да плачем, когато сме тъжни? Коя част от тялото има такива мускули, които се адаптират и ни позволяват да се съсредоточаваме върху различни неща, които са близо или далеч? Ако на всички тези въпроси отговаряте очите, то вие сте абсолютно прави.

Очите ни работят от момента, в който се събудим сутрин, до момента, в който ги затворим и заспим. Те ни дават огромна информация за света около нас – за формите, цветовете, движенията и много други. След това тази информация очите изпращат на мозъка, която той обработва и така мозъкът разбира какво става около вас.
Както виждате очите са нещо наистина невероятно и много ни помагат, така че нека сега разгледаме по-подробно това чудесно нещо.

Частите на окото
Лесно можете да видите всички части на окото с тази диаграма, която направихме специално за вас. Разгледайте ги добре, за да разберете това, което ще ви кажем после.

Голямо колкото топка за пинг-понг
Окото е почти толкова голямо, колкото и една топка за пинг-понг и се намира в малка кухина – част от лицето ни, която е част от черепа. Тази кухина предпазва вътрешната част на окото, а външната се предпазва от клепача. Той помага най-вече за това очите ни да бъдат чисти и да се овлажняват, това е много важно за тях. Точно затова и мигаме (затваряме и отваряме клепача си бързо). Ние можем да мигаме както нарочно, така и без да го осъзнаваме. Точно вторият начин овлажнява окото ни, когато дълго сме се взирали в нещо или ни е духал вятър в лицето. Клепачът също така има и страхотни рефлекси и защитава окото, когато мозъкът усети, че идва някаква опасност за него. Сигурно сте забелязали, че когато изведнъж видим ярка светлина, например излезем на силно слънце, през първите няколко секунди ние затваряме плътно клепачите си. Това защитава очите ни докато се адаптират към по-силната светлина. Сами можете да направите експеримент за този защитен рефлекс разбира се ако много внимавате.
Размахайте ръце близо до очите на приятел (но не прекалено близо!) и ще видите как клепачите му се затварят или най-вече той мига. Това се получава, защото клепачите на вашия приятел автоматично, без той да се замисли, защитават очите от евентуалната опасност. И докато говорим за защита на очите не бива да забравяме и миглите. Те вършат същото, защитават окото от прашинките и другите нежелани неща около нас, които биха могли да попаднат в очите и да ги раздразнят.

Бялата част на окото или по-точно на очната ябълка се нарича склера. Тя се състои от много здрав материал и има важната задача да покрива по-голямата част от очната ябълка. Мислете за склерата като за външната обвивка на окото. Ако някога имате време, застанете пред огледалото и внимателно погледнете бялата част, ще забележите линии, които приличат на малки розови конци. Това са кръвоносните съдове, малки тръбички, които доставят кръв за склерата.

Друга важна част от окото е роговицата. Тя представлява нещо като прозрачен купол, който е разположен в предната оцветена част на окото. Роговицата помага за фокусирането на очите в света около нас. Тя е наистина много важна част, но не можем да я видим, защото е почти прозрачна. Подобно на прозрачно стъкло, роговицата служи на окото като прозорец, през който то вижда света.

Цветната част на окото се нарича ирис
Зад роговицата се намират ирисът и зеницата. Ирисът е цветната част на нашите очи. Когато казваме, че един човек има сини очи, то всъщност това означава, че той има сини ириси. Ирисът има мускули, прикрепени към него така, че той да може да променя формата си. Това позволява на ириса да контролира потока светлина, който преминава през зеницата.
Зеница се нарича черният кръг в центъра на ириса. Тя се разширява и стеснява, за да регулира количеството светлина достигащо до ретината. Зеницата е онази част от окото, която се намира в средата на ириса. Тя изглежда черна, тъй като по-голямата част от навлизащата светлина се поглъща от тъканите вътре в окото.
При хората и при много животни (но само при малък процент от рибите) големината на зеницата се контролира от рефлексно съкращаване и разширяване на ириса. По този начин се регулира интензивността на навлизащата светлина. Това се нарича още зеничен рефлекс. Зеницата е органът от човешкото тяло, който най-много увеличава своите размери (до 10 пъти в зависимост от попадащата в нея светлина). Друг интересен факт е, че мускулът, свиващ и разтягащ зеницата, е кръгъл.

Между роговицата и ириса има и едно пространство изпълнено със специална прозрачна течност, която подхранва окото и го поддържа здраво.

Е, запомнете всичко дотук, защото след известно време следва втора част. Окото е наистина много сложен орган и не бихме могли да поберем всичко в един текст, но пък е доста интересно. Така че очаквайте и втората част за най-сложния орган в човешкото тяло – окото.

Вижте още:
Няколко интересни факта за цвета на очите
Мигли и клепачи