Врабчо

Тъмно е и още спим,
вън коминчето не пуска дим.
Започна ли да шавам
на птиченцето знак подавам.

Врабчо пак не е самичък,
идва с приятеля си мъничък.
Студено е! Нали е зима,
но при мен трохички пак ще има.

Скреж земята е покрила,
виелица цветята е убила.
Птиченцата на прозореца почукват,
вече май със мене свикват.

Бавничко прозореца отварям
от желание да ги докосна аз изгарям.
Ала само сипвам им трохички
и нахранени са вече всички.

29.11.2004
Стихът е от детската книжка „Усмивка“ с автор Наташа Панчева

Вижте още:
Пингвин и папагал
Бабата медуза
Дядовият двор
Ежко
Наско и Надежда
| Моето село
Конче с китара
Палава маймуна
В планината