Моето село

На гости искам да отида,
моята мила баба аз да видя.
В моето село любимо
да играем с Димо.

Влизам и още на вратата
баба чака с баклавата.
Вътре масата е наредила,
пресни плодове и зеленчуци е измила.

Димо е видял колата.
Силно тропа по вратата,
но мама не ме пуска
с Димо ще ядем следобедна закуска.

Взимам бързо две парчета,
може в мен да е късмета.
Димо не иска да яде
и си взе най-малкото парче.

Кака Здравка беше жадна,
а късметът в нейното парче се падна.
Грабнах й го докато си пи от сока
и побягнах в другата посока.

Но кака Здравка се разсърди.
Баба друг късмет извади,
а аз и Димо хукнахме из двора.
Чак до мрак ний нямахме умора.

14.01.2005
Стихът е от детската книжка „Усмивка“ с автор Наташа Панчева

Вижте още:
Пингвин и папагал
Бабата медуза
Дядовият двор
Ежко