Бодливко мързеливко

Елите слънцето огря
с усмивката си кротка
и Ежко в старата гора
излезе на разходка.
 
Тревица тук, иглика там —
в това приятно време
не иска Ежко да е сам,
другарче ще си вземе!
 
Две катерички — скок-подскок —
съгледа той на клон висок.
— Елате на разходка, мили!
Чудесно слънце свети.
Защо в клонака сте се скрили?
 
— Днес, Ежко, сме заети.
Виж как се работи юнашки —
хралупите метем с опашки!
 
— Метете! — Ежко-Бежко рече. —
Ще ида да повикам Мечо.
 
Но Мечо спал бе цяла зима
и Ежко го завари
да тупа с дрянов клон килима
и козяците стари.
 
По клоните
цвъртяха птички.
За Ежкова беда
те бяха весели, но всички
строяха си гнезда.
 
Дори и Заю дългоух
поседнал бе до трънка
да кърпи своя сив кожух
с една иглица тънка.
 
Погледна Ежко натъжен,
постла си меки листи,
па седна в пролетния ден
бодлите си да чисти…