важните неща
В японските училища децата не ползват смартфони и ходят по пижами
За всяка останала част от света Япония от край време е символ и пример за много хубави практики и традиции от които всеки би трябвало да взима пример. Освен като „Страната на изгряващото слънце“, Япония е известна и като страната, в която се почитат правилата, родителите се уважават изключително много, а традициите се спазват и се предават от поколение на поколение. Тук хората гледат на света с обожаващи очи и винаги искат да научат нещо ново. Училищата в Япония също са много интересни и доста разчупени. За някои хора те изглеждат странни, но за повечето деца и учители са като истинска магия, в която не само учиш, но и живееш пълноценно. За наше съжаление все още не сме били в Япония, но пък Петя Михайлова на 13 години е била, дори е имала късмета цели два месеца да посещава японско училище и сега ще сподели впечатленията си с вас. Очарователно е и е толкова интересно!
Япония е интересна, потайна и изключително впечатляваща страна, в която хората живеят по свой собствени, но много строги правила. Когато за първи път стъпих в японско училище имах чувството, че се намирам в подводница. Толкова по-различно е от нашите, не само правилата там са различни, начинът на обучение и въобще всичко е толкова иновативно и интересно. Първото нещо, което ми направи най-голямо впечатление и се усеща и вижда веднага е спокойствието и уважението, което цари между учители и ученици. Няма нужда от забележки, няма нужда от караници или викове. Всички се поздравяват, усмихват се и се уважават един друг. Още по-интересното е, че няма да видиш в ръцете на нито един ученик или учител таблет или телефон. Въпреки изобилието от технологии, които има в Япония и които се създават там, никой не ги носи в училище. Японците предпочитат общуването „лице в лице“, което смятам за повече от възхитително и необходимо в днешния свят. В класните стаи има единствено един таблет свързан към интерактивна черна дъска и толкова – с това технологията в училище се изчерпва.
Учениците предпочитат, а може би така са учени от малки, че е много по-добре първо да попиташ учителите си по въпросите, които те интересуват или да потърсиш отговорите им в библиотеката и чак след това да потърсиш в интернет. „Че нали затова сме в училище?“ – учудено и неразбиращо ми каза едно момче, когато го попитах защо просто не потърсят отговора на въпроса си в интернет. „Ако всичко, което искахме да знаем, го учехме от интернет, то тогава няма нужда да ходим на училище!“ – каза ми то. Децата, поне тези до 10-ти клас, не „живеят“ в социалните мрежи и във виртуалните игри. Те се радват на истинския живот навън. Позволено им е да посещават сайтове и да играят на електронни игри само в неделя и то не повече от 3 часа и това е всичко. Самите те никак не се оплакват от това и смятат, че истинският свят е далеч по-красив и интересен от виртуалния.
Впечатление прави и това, че в началните класове няма толкова строги правила. За да се чувстват удобно и да им харесва да ходят на училище, децата дори нямат чинове, а удобни и огромни възглавници на които седят или леко се излягат назад. Освен това да се ходи по пижама в класната стая е нещо съвсем обичайно. „Детето се учи най-добре, докато играе и се забавлява“ – това е мотото на всеки учител. Въпреки това задължителна част от учебните занятия и за най-малките и за най-големите е часът по етикет, общуване и японски традиции. Уроците по тези теми са толкова важни, колкото тези по математика или физика.
Впечатление прави, че в училищата децата чистят сами класните си стаи и нямат нищо против това. Освен това часовете на всички са така нагласени, че учениците от цялото училище да се събират заедно за обяд. Често се случва по-големите да сервират обяда на по-малките, както и да им помагат с уроците или да ги водят до вкъщи след училище. Навсякъде цари приятелска атмосфера. Толкова е интересно, различно и приятно да ходиш на училище в Япония!
Вижте още:
Най-невероятните училищни факти
Какви са били известните в училище
Най-приключенските и опасни пътища за училище в света
Назджан Тунич, 10 г.,
Публикувано на 20.02.2017
Да можеше и ние да ходим на училищепо пижами.