Тя е сладка, тя е захарна катеричка!

Някога, освен в зоопарка, виждали ли сте захарна катеричка? Тя не е бонбон и определено не е направена от захар, макар че точно такова ѝ е името. Всъщност не можете и да намерите захарна катеричка в магазин за сладкиши. Тя се среща най-често в някоя евкалиптова горичка в Австралия прехвърляйки се от дърво на дърво в търсене на сладък нектар. При това вярвате или не, този малък бозайник е от рода торбести, тоест от семейството на кенгуруто. Въпреки че повече прилича на катерица, има много общо с торбестите животинки. Откъде обаче идва името „захарна“ – много просто – от факта, че животинчето обича сладък нектар от евкалипт. Въпреки че яде и други неща като насекоми или зеленчуци, сладкия нектар от евкалипт и акация им е любим.

При това животинче обаче има и още нещо интересно – пълното му име е Захарна торбеста летяща катерица. За захарна, торбеста и катерица разбрахте, но как ли пък лети? Да не би да има някакви крила или е просто вид прилеп? Нито едно от двете! Тя може да се придвижва от дърво на дърво с помощта на специална мембрана наречена патагиум, която обгражда цялото ѝ тяло. Въпреки че може да изглежда, че летят, захарните катерички нямат крила и не могат да летят от земята до дървото. Всъщност те скачат от по-високо на по-ниско дърво и използват лапите си, специалната мембрана и опашката, за да се носят по въздуха на разстояния до 60 метра! Тяхната мембрана служи като парашут, който забавя падането им и така изглежда все едно летят.

При това най-често извършват подобно действие през нощта, защото са нощни животни. Това означава, че те спят през деня и активно ловуват за храна през нощта. Когато времето е студено или храната е оскъдна, животинчетата дори намаляват активността си, като влизат в нещо много подобно на зимен сън. По време на тази фаза те спят по 23 часа на денонощие! Трябва да знаете също така, че захарната катеричка рядко слиза на земята, където трябва да се пази от повече хищници, отколкото на дърветата. А пък с помощта на опашката си може да пренася предмети, като навива опашката си и ги закрепва в средата, като ги прикрепя с мускулите на опашката.

При това животинчето е толкова мило, колкото и изглежда! Не напада никого и нищо без причина и не вреди на хората по никакъв начин. Причината е че то предпочита гористи пространства и трудно ще се престраши да навлезе в обитавана от хора местност. Много рядко захарната катеричка може да влезе в градина. Има съвсем малко такива случаи и то защото животинчето е умирало от глад. Естествено нито един собственик на градина не се е оплакал, защото кой не би нахранил такова сладурче!