Тримата глупаци

Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба. Вървели, вървели три дни и три нощи. Намерили на пътя една тиква. Събрали се над нея, па се чудят и се маят:
– Бре, що ли е това, нане?
– Трябва да е нещо за ручане!
– Ка-ще да е за ручане… То е за игране, за търкаляне…
– А, сетих се, това е камилско яйце. Хайде да го измътим.
И захванали тримата глупаци да клечат на яйцето един подир друг, да клечат – да го измътят.
Мястото било стръмно и не знам как, тиквата се изтърколила, та тука, та тамо, та блъс – в един храст.
Из храста изскочил заек, свил уши, вдигнал опашка и побягнал.
– Камилче, камилче!… Измъти се! – завикали тримата глупаци и хукнали подир заека да го гонят, да го хванат.
Било поле – свършило се. Свил заекът в гората, свили простаците по него.
Гората била гъста и заекът се скрил.
– Ха сега де! Какво да правим? – казал най-умният. – Да се върнем, да вземем секирите, па да дойдем да сечем, да отсечем гората, да хванем камилчето.
Речено-сторено.
Върнали се тримата глупаци, взели секирите си, наточили ги хубаво и тръгнали да секат гората.
– Както съм наточил секирата, веднъж да замахна, сто дървета ще отсека – похвалил се единият.
– А пък аз, както съм наточил моята… веднъж да замахна, половин гора ще падне! – казал вторият.
– Е-хе – присмял им се третият, – пък аз моята да повдигна и цялата гора ще падне…
Препирали се, препирали се, докато се скарали. Насреща им иде един поп с кобила и жребче.
– Защо се карате, юнаци?
– Те – за това и това. Молим ти се, дядо попе, присъди чия секира е по-остра.
– Добре – рекъл попът, – дайте секирите да ги турим в дисагите, па да препусна кобилата. Чиято секира най-напред просече дисагите, тя е най-остра.
Събрали тримата простаци секирите, турили ги на попа в дисагите с острието нагоре, той препуснал кобилата и ги отнесъл.
Като разбрали тримата простаци каква е работата, хванали на попа жребчето и рекли:
– Чакай, сваляйте си, братя, дрехите – да го натоварим, да го натоварим, та жилите му да се изкинат.
Тримата глупаци се съблекли, натоварили всичките си дрехи на жребчето и го ударили с една пръчка… То подскочило веднъж-дваж и избягало с дрехите.
– Ха, видите ли как му се вдигат задните крака – изкинаха му се жилите!…
Трьгнали тримата глупаци голи като соколи. Къде да идат, какво да правят?!…
Стигнали до една планина. Зад нея захождало слънцето и позлатявало с лъчите си едно малко облаче над самия връх.
– Гледайте, гледайте – парче злато над планината! – Отде ли се е зело?…
– От небето трябва да е… Чувал съм от баба, че на баба й баба й казвала на баба й…
– Що бре?…
– Че небето е пълно със злато…
– Така ли?…
– Така…
– Тогава да се качим на планината – рекъл най-умният, – да пробием в небето дупка, да източим златото.
Речено-сторено.
Вдигнали се тримата простаци, голи като соколи, та павръх планината.
Ала небето било високо и непостижимо. Спали, треперяли през нощта, на другия ден станали, гледат – около планината бяла гъста мъгла, нищо се не види…
– Бре, що ли е това?…
– Това е прясно сирене за ручане.
– Това не е прясно сирене за ручане, ами е бял памук за търкаляне.
– Хайде да се тьрколим у него, да се стоплим!
– Хайде!
Тримата глупаци наскачали в дола и се изтрепали.