Чудноватото селце в планината Корватунтури

Откъс от книгата „Дядо Коледа“ от Маури Кунас

Далече на север, в Лапландия, страната на северното сияние и полярната нощ, сред непристъпната пустош се издига планината Корватунтури. В полите на Корватунтури има едно чудновато селце с работилници, обори и къщи за тамошните жители. Селцето дори разполага със собствено летище.  Селото е толкова отдалечено от всякакви други места, където живеят хора, че надали някой някога го е виждал, като се изключат двама стари лапландци, загубили пътя по време на излет. На техните разкази обаче едва ли са повярвали мнозина. Що за чудак би построил селото си на такова място ли? Ами че кой друг, ако не Дядо Коледа! Тук живее Дядо Коледа, добрият старец, любим на всички деца. Той е стар, белобрад, добронамерен дядко, който всяка година намира сили да се труди здраво, за да си прекараме Коледата хубаво.

Дядо Коледа живее в Корватунтури със своята бабичка, заобиколен от стотици джуджета и елени.   Вече никой не си спомня откъде и как е пристигнал в Корватунтури, а да разпитваш самия Дядо Коледа по този въпрос няма никакъв смисъл. Той само мълчи и се подсмихва. (Дали пък и той самият помни)

За джуджетата обаче се говори, че са някогашните добри пазители на къщите и горите във Финландия, които с времето са напуснали южните части на страната, прогонени от днешните градове и предприятия, и са намерили спокойствие в планината Корватунтури.   Старите джуджета и джуджанки са изключително сръчни хорица. Работата им е да правят коледни подаръци за всички послушни деца, ето защо и сред тях се намират представители на най-различни професии: дърводелци, обущари, прецизни механици, художници, тъкачи, печатари и много, много други. Работата се върши прилежно от януари до Коледа. Има много неща за помнене и организиране, но Дядо Коледа разполага с добри писари и други възторжени помощници в канцеларията си.   

В живота в Корватунтури винаги цари суматоха. Всяка сутрин джуджетата се събуждат и вдишват уханието на прекрасната каша за закуска. Старите брадатковци бързо-бързо скачат от креватите и се втурват към масата. Никой не иска да пропусне уникалната овесена каша на Баба Коледа. Не че тя някога е свършвала – нали я вари в големия казан. С издути от ядене кореми, джуджетата започват своя изпълнен с работа ден.   Баба Коледа и джуджанките домакини са затрупани с шетня. Трябва да чистят, да готвят, да пекат и да варят много кафе (джуджетата се наливат с кафе почти непрекъснато), а и стотиците по-малки и по-едрички домашни животни в Корватунтури също се нуждаят от нещо за хапване. Има и колкото щеш неща за кърпене, пране и шиене. Все пак в хода на деня става какво ли не. Ту някой в бързината заковава с пирон ръба на палтото си за тезгяха, ту излива лепилото в джоба си. В Корватунтури цари дух на сплотеност. Ето защо и много диви животни идват при Дядо Коледа, за да прекарат зимата под негова закрила.

В края на усилния ден всички малко по малко се оттеглят за почивка. Най-уморените джуджета заспиват още след вечерното къпане, но другите похапват нещичко или прочитат по някоя и друга страница от книгите си. Джуджетата нямат нужда от много пространство. Стига им да си имат собствена постеля, а около нея са най-важните им вещи. Според Баба Коледа така цари пълен безпорядък, но на джуджетата не им пречи. Напротив, според тях така е доста уютно.   Артур, който е от Тюрвя и в миналото е бил джудже в обор, е изпробвал как се спи в креват с чаршафи, но според него това не може да се мери с аромата и уюта на купата сено.   Децата на джуджетата ходят на училище, точно както и хорските деца. Там и те се учат да четат, да пеят, да пишат, да смятат и да рисуват.   

Зоологията е любимият предмет на повечето джудженца и това никак не е чудно, защото животните в Корватунтури са толкова питомни, че е лесно да надникнеш дори в устата на някой вълк, за да му преброиш зъбите, да речем. Учителят е много взискателен с уроците по география. Все пак джуджетата трябва да знаят къде се намират Австрия, Исландия, Копенхаген или Кьолн например.   Децата на джуджетата имат много повече часове по ръчен труд от човешките деца и им преподават истински джуджета майстори. Най-добрите неща, измайсторени в училище, често попадат в чувала на Дядо Коледа.