Послушният Били – интересен откъс от „Били и минпините“ на Роалд Дал

Майката на малкия Били не му позволява да излиза от двора и да ходи в мрачната гора зад къщата. Но един ден Били прави точно това. Там той среща минпините: мънички човечета, които живеят в хралупи в дърветата. Те предупреждават Малкия Били за страшния Лапач, който е излапал хиляди минпини. И скоро ще излапа и самия Били, ако той не успее да победи гладния звяр веднъж завинаги...

Представяме ви един интересен откъс от новата книга на Роалд Дал, повече за която можете да научите тук!

Майката на Малкия Били непрекъснато му казваше какво му е позволено и какво не му е позволено. Всички позволени неща бяха скучни. А всичко забранено беше изключително интересно. Едно от АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНИТЕ и най-интересни неща беше да излиза сам от двора и да ходи в гората зад къщата.

В днешния слънчев летен следобед Малкия Били стоеше коленичил на стол в хола и се взираше в прекрасния свят навън. Майка му гладеше в кухнята и макар вратата да беше отворена, не го виждаше.

От време на време тя се провикваше:

– Били, какво правиш там?

А Малкия Били отвръщаше:

– Седя си послушно, мамо.

Но на Малкия Били ужасно му беше омръзнало да е послушен. През прозореца, недалеч, се виждаше загадъчната гъста тъмна гора, наречена Гората на греха. Били открай време копнееше да я разгледа. Майка му казваше, че дори големите хора се страхуват да влизат в Гората на греха. Рецитираше и стихче, което беше добре известно в околността:

„Пази се! Пази се от Гората на греха!
Мнозина влизат, малцина излизат!
Пази се от тъмната гора!“

– Защо не излизат? – попита я веднъж Малкия Били. – Какво им се случва в гората?

– Там живеят най-кръвожадните диви зверове на света.

– Тигри и лъвове ли?

– Много по-страшни зверове.

– Та какво е по-страшно от тигри и лъвове, мамо?

– Трясъкозъбите са по-страшни – отвърна майка му. – Както и подмолните рогачи, носоразбивачите и кръвожадните слузести червеи. А най-страшен от всички е Страховитият Кръвопиещ Огнедишащ Костотрошач. В гората има и един такъв.

– Костотрошач ли, мамо?

– Да. А когато те преследва, от носа на Костотрошача излиза дим.

– Ще ме изяде ли? – попита Малкия Били.

– На една хапка – отвърна майка му.

Малкия Били не вярваше и на една нейна думичка. Предполагаше, че майка му си измисля, за да го уплаши и да му попречи да излиза сам от къщи. И сега стоеше коленичил на стола и се взираше жадно през прозореца към прочутата Гора на греха.

– Били! – провикна се майка му от кухнята. – Какво правиш?

– Седя си послушно – отвърна той.

И тогава стана нещо чудато. Малкия Били чу някой да шепне в ухото му. Знаеше на кого точно принадлежи този глас. На Дявола. Дяволът винаги започваше да шепне, когато момчето скучаеше.

– Съвсем лесно ще е да излезеш през прозореца – нашепваше Дяволът. – Никой няма да забележи. И само за миг ще се озовеш на двора, а още миг след това ще излезеш през портата и докато мигнеш, вече ще си в чудната Гора на греха съвсем самичък. Там е невероятно. Не вярвай на приказките на майка си за трясъкозъби, подмолни рогачи, носоразбивачи, кръвожадни слузести червеи и страховити кръвопиещи огнедишащи костотрошачи. Те не съществуват.

– А какво има в гората тогава? – попита шепнешком Малкия Били.

– Диви ягоди – отвърна тихо Дяволът. – В гората е пълно с диви ягоди, всички до една червени, ароматни и сочни. Отиди да се увериш с очите си.

Това мълвеше Дяволът в ухото на Малкия Били през онзи слънчев летен следобед. В следващия миг Малкия Били отвори прозореца и се покатери на перваза.