Приказка за най-малките: Боби и Кралят на вирусите

Боби беше на 6 години. Той живееше с майка си и баща си в едно красиво селце. Всеки ден Боби ставаше рано, миеше си зъбките и личицето, гушваше мама и тати и отиваше на детска градина. Там Боби имаше приятели, с които си играеше, пееха песнички, учеха интересни неща. Когато родителите му го вземаха обикновено минаваха през детската площадка, където Боби се забавляваше с децата от квартала. Майка му и баща му напомняха на Боби, че като се приберат вкъщи първо си мият ръцете и след това се сяда на масата за хранене. От няколко дни обаче се случваха странни, необясними неща… Сякаш някой беше омагьосал големите и те станаха някак си различни… Всичко започна с „Мий си ръцете“, но това „Мий си ръцете“ беше много, много често и някак си, когато го казваше мама беше напрегната. Веднъж на площадката Боби си хареса една лъскава опаковка и я взе. Мама му направи забележка, а щом Боби си лапна пръстчето, тя така се развика, сякаш се уплаши от някакво невидимо чудовище: „Нали ти казах да не пипаш нищо! Не си лапай ръцете!“… И се прибраха.

След това вече не ходеха на площадката. Спряха да водят Боби и в детската градина. Мама и тати почти постоянно слушаха новините, говореха по телефона или си разказваха непонятни неща за някой си страшен Коронавирус. Напълниха всички шкафове с храна и всякакви други неща. Толкова много неща вкъщи Боби никога не беше виждал. А след това даже родителите му спряха да ходят на работа – по цял ден си играеха пред компютрите, правейки се на важни. Хем си бяха вкъщи, хем казваха, че работят и нямаха време за игра.

А Боби трябваше да си играе тихичко и да не им пречи или го пращаха в другата стая. Спряха да ходят на гости на леля, дори не се виждаха с баба и дядо. От прозореца си Боби виждаше хора с маски, такива маски мама и тати слагаха, когато излизаха навън. Купиха и за Боби и му казаха, че маската ще го пази от вирусите, ако се наложи да излиза от дома. Тогава Боби разбра за вирусите. И преди му бяха разказвали за тях. Но едва сега Боби разбираше, че това е нещо много важно. Вирусите бяха едни малки същества, които създаваха болести.

Една вечер мама прегърна Боби и му обясни:
– Когато си здрав всичко е наред. Когато си болен не ти се играе, кашляш, уморен си и пиеш лекарства. Има едни малки същества, наречени вируси. Те са толкова мънички, че дори не ги забелязваме. Когато някой кашля срещу теб, вирусите излизат от устата му и започват да летят във въздуха наоколо. Ако си наблизо тези вируси могат да влязат в твоята уста или в нослето ти и да те разболеят. Но ако си далеч от другите хора, вирусите няма да стигнат до теб, защото крилцата им са малки, уморяват се и падат на земята… По същия начин може да има вируси и върху играчките, пейките, дрехите… Когато ги пипнеш те се залепват за ръката ти и ако не си измиеш ръцете, вирусът може да попадне в устата, носа или очите ти и така може да се разболееш. Боби, аз много те обичам – каза майка му – и искам да си здрав. Ти искаш ли да бъдеш здрав и да си играеш? – попита майка му.
– Искам – отвърна натъжен Боби. – Мамо, толкова ли е страшно? – сгуши се в нея Боби и даже потрепери.
– Ако не се пазим може и да бъде страшно – отвърна спокойно майка му – но ние сме взели всички възможни мерки. Важно е да стоим на разстояние от другите хора, да излизаме рядко и често да си мием ръцете. Гласът на мама беше тих и спокоен, и Боби продължи да я слуша.

– Тази зима по нашите земи дойде Кралят на вирусите, той е по-голям и по-силен от малките вируси и създава сериозни болести. Но щом сме вкъщи и си мием ръцете сме в безопасност. Лекарите скоро ще създадат лекарство, ще напръскат с него земята ни и Кралят на вирусите ще избяга надалеч. Тогава ние отново ще тръгнем на работа, а ти и приятелите ти– на детска градина. Ще ходим на площадките и в детските кътове, ще отидем и на гости на леля ти – каза мама и погали нежно Боби по главичката.

Боби разбра, че щом си мие ръцете и си играе вкъщи е в безопасност. Все пак имаше и хубави неща в това да си стоиш вкъщи. Например, вчера намери една количка, която беше забравил зад дивана, онзи ден мама му приготви любимия сладкиш, дето преди все нямаше време за него. А тати му показа как се прави самолет от хартия. И докато си мислеше всички тези приятни неща, Боби заспа спокоен.