Приказка за малкото тигърче

Тази история започнала през пролетта. Дърветата се раззеленявали, а птичките весело чуруликали и прелитали от клон на клон. Из гората се носел свежият дъх на настъпилата пролет.

Младата тигрица родила пет малки тигърчета. Тя лежала до тях и им се наслаждавала. Слънцето греело и милвало с животворните си лъчи новородените. Било пладне. Майката-тигрица нахранила рожбите си. Те обаче били много лакоми – изяждали толкова, че майка им едва успявала да се справи.

От ден на ден тигърчетата все повече заяквали и след няколко дни майка им започнала да ги храни с месо. Но не всички пораснали: тигърчето, родило се последно, съвсем не растяло. То си било мъничко и слабичко, както преди.

И ето че се изтърколила пролетта и настъпило лятото. Тигърчетата трябвало вече сами да си търсят храна. Една сутрин майката завела четирите тигърчета на лов, а най-малкото останало съвсем само. Часовете минавали, а те не се връщали – сякаш били забравили за малкото си братче. А то, горкото, чакало някой да му донесе храна. И тъй като вече било твърде гладно, излязло от бърлогата, за да си потърси нещо за хапване. Но когато навлязло в гората, просто се заиграло и забравило за глада си.

Започнало да се свечерява. Тигърчето разбрало, че се е изгубило и затреперило от страх. Нощта бързо се спуснала и станало тъмно като в рог. Бедното тигърче викало майка си и жално скимтяло. Вече съвсем изтощено, легнало на земята и заспало.

Когато се събудило, вече било ден. Но вместо в гората, то се намирало в някакъв голям и шумен град. Изплашило се и побягнало. На опашката му обаче нещо дрънчало и го плашело още повече – лоши деца завързали тенекия за нея, защото го помислили за спящо коте. То бягало, бягало и успяло да излезе от града. Влязло отново в гората и стигнало до някаква къщурка, в която живеела старица. Бабичката го видяла и го помолила да остане при нея, за да ѝ пази къщичката – понеже много не довиждала, помислила го за куче. Горкото тигърче било съгласно на всичко, стига да не трябва да нощува отново само в гората. То останало при старицата. Когато се събудило на сутринта, намерило до себе си паничка с кокали. Помъчило се да си отхапе, но не успяло и ги оставило.

По обед покрай къщичката минали няколко деца (тигърчето пак било заспало). Едното от тях предложило да го сложат в една щайга и да го пуснат в реката. Това се оказало доста забавно за момчетата и те веднага се съгласили.

И ето че оттук започнали истинските страдания на беззащитното малко тигърче. Придошлата река премятала щайгата, а вътре в нея било съвсем тъмно. Тигърчето се чудело какво става и умирало от страх. След много мъки, все пак успяло да заспи.

Водата отнесла щайгата до къщичката на един дървар, който си нямал нийде никого на света. Когато я отворил, много се зарадвал. Взел спящото тигърче на ръце, отнесъл го в къщичката си, сложил го на меко одеялце и зачакал…

Не след дълго тигърчето се събудило и не повярвало на очите си – вместо в тъмната щайга, намирало се в просторна, топла стая… То лесно привикнало и го обикнало, както обичало майка си.

Веднъж на дърваря се наложило да замине. Той не искал да оставя малкото си приятелче, но нуждата го заставила да тръгне на път. Сбогувал се и потеглил. Но нашето тигърче съвсем не било като преди. То пораснало и ядяло повече. Изяло оставената му храна твърде бързо и трябвало да тръгне на лов. Потръгнало му още от първия ден и с всеки следващ все повече растяло и възмъжавало.

Настъпило време дърварят да се завърне. Щом пристигнал, веднага се завтекъл към къщичката си, за да види своето приятелче. Но изненадата му била твърде голяма! Какво намерил там ли? Там не го очаквало малкото му, игриво приятелче, а някакъв голям тигър. Изплашил се той до смърт и побързал да се скрие зад едно дърво. Започнало да се свечерява и той бил принуден да се прибере. Тръгнал плахо към къщичката си, вървял с бавни стъпки, очаквайки смъртта да дойде всеки миг. Ала вместо тигърът да се нахвърли яростно и кръвожадно върху него, кротко и смирено заблизал краката му. Едва тогава дърварят разпознал в него малкото си приятелче и радостта му била безкрайна!

И те заживели щастливо, както преди. През деня тигърът ходел на лов и носел храна за себе си и за дърваря, а през нощта пазел къщичката от лоши хора и от диви зверове. Той познавал дърваря като свой спасител и му останал признателен за цял живот.

* Тази приказка е написана през 1983 г.