Световна литература, разказана за деца и юноши

Подай ръка на тази книга – тя ще те поведе към далечни времена и страни! Ще бъдеш в Египет, във Вавилон и Персия, в Индия и Китай. Какви удивителни приключения ти предстоят в тези древни страни, от които води началото си художественото слово на човечеството. А след това с книгата ще полетиш към древните Елада и Рим. Ще се срещнеш с богоравния Омир, със страховитите трагици на Атина, с мъдри философи и с блестящи оратори. В Римската империя ще се запознаеш с прекрасните поети Хораций, Вергилий и Овидий, с множество създатели на безсмъртни творения.
Владимир Янев разказва достъпно и увлекателно за творби, които понякога изглеждат неясни. Авторът е убеден, че след първото запознанство с тях младите читатели ще прочетат стиховете, драмите, романите и множество други произведения, за които става дума тук.
Подай ръка на тази книга и ще видиш как чрез Словото светът става по-красив и по-добър!

Откъс:

* * *

Баснописеца Езоп
Сигурен съм, че вече знаете какво е басня. Това е кратък разказ, в който се говори за животните, но се подразбират хората. Най-често басните са смешни, защото разкриват нашите слабости. Те са и поучителни. Разбирате – като видим по интересен начин лошото, глупавото и жестокото, някак не ни се иска да сме лоши, глупави и зли.
За пръв баснописец смятат Езоп. Той е легендарна личност. Не се знае съществувал ли е, или са го измислили. Дори и да е съществувал, Езоп не е писал басните си, а ги разправял под път и над път. Казват, че бил избягал роб, че го обвинили в несъществуващо престъпление и го погубили. Нищо от това не е сигурно.
Сигурното е едно – когато векове по-късно започнали да записват басните, всички казвали, че ги е съчинил Езоп. Много от тях вие знаете – за вълка и агнето например, което уж мътело водата на хищника; за лисицата, която не можала да стигне гроздето и казала, че е кисело; за кучетата, дето допуснали вълците в кошарата и били разкъсани заедно с овцете. Всички те идват от далечни времена и се приписват на Езоп.
Ето и няколко басни, които не са толкова известни.
Ястребът имал пронизителен глас. Чул веднъж един кон да цвили хубаво и започнал да му подражава. Повтарял, повтарял конското цвилене, ала така и не успял да го наподоби. Не само това, но и собствения си глас забравил. Нито цвиленето усвоил, нито гласа си запазил. Ясна е поуката, нали? По-добре да усъвършенстваме, което имаме – ако глупаво подражаваме, ще останем и без своето. Добре е, без да сме горделиви, да държим на своето.
Ето, лисицата се присмяла на лъвицата, че раждала само по едно дете, а онази отговорила лаконично:
– Едно, но лъв!
Нали си спомняте какво значи лаконично? Кратко! Такива са и басните на Езоп. В малко думи – много мъдрост.
Чуйте сега и една друга басня, която доста ми харесва.
Заекът и костенурката спорели кой е по-бърз. Определили те мястото и разстоянието за състезание и се разделили. Заекът хукнал, но по едно време видял един храст край пътя, легнал и заспал. А костенурката, бавно-бавно и без да спира, го задминала, достигнала до определеното място и го победила.
Ясно е защо. Само че победите на всяка цена едва ли водят до нещо хубаво. За това разказва баснята за магарето и магаретаря.
Омръзнало му на магарето да върви по извиващата се около планината пътека, та поело по стръмнините. Добре, ама надвиснало над една пропаст. Тъкмо щяло да падне, стопанинът го настигнал, хванал го за опашката и започнал да го дърпа назад. Магарешка му работа – то пък теглело на другата страна. Пуснал го тогава господарят му и рекъл:
– Побеждаваш, но лоша победа спечелваш.
Магарешки инат, а? Я по-далече от нас такива победи!
Искам да ви кажа, че басните на Езоп не са само за животни. Техни герои са и растения, предмети, богове, хора. Една история разказва за спортист самохвалко, който все говорел как победил всички скачачи на състезание в остров Родос. Слушали го, слушали го и накрая му казали:
– Тук е Родос – тук скачай!
Естествено, този самохвалко нищо не направил. А “Тук е Родос – тук скачай!” се превърнало в крилат израз.
Хайде сега да скочим назад във времето до

историка Херодот
Древните го нарекли баща на историята. История означава разказ. Херодот разказвал за миналото, за да не се забравят подвизите на героите и делата на хората. Той описва войните между Елада и Азия, като дава примери от митовете. Според него дрязгите започнали от взаимните кражби на жени. Първо финикийците отвлекли красивата девойка Ио. Може би си спомняте за нея от “Прикованият Прометей” на Есхил. След това елините откраднали Европа от финикийците. За тази Европа, чието име носи нашият континент, ще ви разкажа по-нататък – сега нека следваме Херодот. Той твърди, че Медея била пленена от Язон и спътниците му. А троянецът Парис отмъкнал спартанката Елена. С тези кражби историкът обяснява омразата и войните между гърци и азиатци.
Както виждате, у Херодот митове и действителност се смесват в едно. Затова някои го упрекват, че много фантазирал. Едва ли имат право – бащата на историята смятал, че трябвало да записва чутото, но това не значело, че вярвал във всичко. А разказите на Херодот са интересни и прекрасни.
Ето какво станало с певеца Арион. Той живеел в Коринт и веднъж отишъл на остров Сицилия. Там спечелил доста пари. На връщане Арион бил ограбен от моряците, които го взели на своя кораб. За да не ги издаде, те решили да го убият. Чудесният музикант помолил само за едно – да го оставят да попее за последен път. Облечен в най-разкошните си дрехи, прегърнал любимата си китара, Арион изпълнил своя прекрасен химн и се хвърлил в морето. Всички мислели, че е загинал. Ала от водните бездни изскочил един делфин, подхванал певеца и го отнесъл в родината му. Арион пристигнал в Коринт и разказал премеждието си. Било чудо на чудесата и никой не повярвал. А щом пристигнали коварните моряци, царят на Коринт ги попитал за певеца. Те му казали, че го видели жив и здрав в Сицилия.
Тогава Арион се появил пред тях. Ужасени, моряците признали престъплението си.
Дали в историите трябва да се пишат такива небивалици? Може би не, но легендата за Арион и делфина ще остане завинаги, за да укрепва вярата в безсмъртието на певците.
А владетелят Поликрат бил прочут с благополучието си. Негов приятел му казал, че много добро не е на добро, а на когото все му върви, накрая свършва зле. Затова го посъветвал да се раздели с най-скъпото си, така че никога вече да не го намери. Поликрат имал златен пръстен със смарагдов камък. Излязъл царят с кораб в морето и захвърлил пръстена в най-дълбокото. След няколко дни един рибар му донесъл голяма риба. Слугите я разрязали и намерили в нея пръстена на господаря си. Върнали му го, а той се натъжил. Прекалено хубавото не било на хубаво! Така и станало – враговете пленили Поликрат и го набучили на кол. Май нещо не ви харесва тази история? Така си е – страшничка е!
Ама като се замисля, разбирам колко прави били древните, когато казвали: “Всичко с мяра!”. Променлива е съдбата – и най-честитият може да бъде постигнат от беди, а най-окаяният да изпита големи радости.
Ето какво разказва Херодот за големия атински поет и държавник Солон. Лидийският цар Крез му показал баснословните си богатства и попитал виждал ли е по-щастлив от него. Солон отвърнал, че е рано да се каже. Да наречеш щастлив човека, докато е още жив, е все едно да провъзгласиш за победител атлета, който не е завършил състезанието. Крез се разсърдил. Ала скоро разбрал колко прав бил Солон. Персиецът Кир превзел Лидия и заповядал да изгорят пленения й цар. На кладата Крез си спомнил думите на мъдреца и горестно възкликнал: “О, Солон, Солон!”. Кир се заинтересувал кого призовава. Нещастникът разказал за мъдрото предупреждение на атинянина. Като чул това, персиецът му дарил живота. Така Солон спасил Крез, но предпазил от възгордяване и Кир.
В историята си Херодот подробно описва войните между гърците и персите, като прославя храбростта на своя народ. Когато персиецът Хюдарнес предложил на спартанците да се предадат, за да живеят по-добре, те му отвърнали:
– Ти си научил какво е да си роб, но не си опитал от свободата. Ако я беше опитал, би ни посъветвал да се бием за нея не с копия, а дори с брадви. За елините свободата била над всичко друго. Във война те я бранели с оръжие, а в мирни времена – със слово.
В съда, в народното събрание и по площадите се състезавали по хубаво и убедително говорене. Най-известните от тях пишели и книги по риторика – наука за изкусната реч. Ораторът Горгий твърдял, че тя била като вълшебствата и заклинанията. И наистина – неговото слово омагьосвало. Щом видели Горгий, хората се стичали да го слушат.
А ораторът Лизий бил чужденец и нямал право да говори в атинските съдилища. Затова пишел защити, които произнасяли други. Лизий разработил правилата на добрата реч – тя трябва да има увод, изложение, доказателство и заключение. Когато говорите и пишете, вашите учители искат да спазвате същите тези правила. Защо не ги питате известно ли им е, че ги е създал Лизий?

Обем: 232 стр.
В книжарниците от: 29.01.2010 г.
Корична цена: 10 лв.