С мама и татко отидохме на екскурзия до Соколския манастир това лято. Пътят до там е тесен и стръмен, с много остри завои, но когато се изкачиш до него, решаваш, че там наистина има късче от рая. Мама ми разказа, че Соколският манастир се намира в Стара планина, на 3 км от Етъра, гр. Габрово. Построен е през 1832г. и в първоначалният си вид е представлявал малка дървена църквица в скалата на Сокола. Две години по-късно, само за 3 месеца, е построен храмът в днешния си вид. През 1836г. в манастира е основано училище, в което преподава възрожденеца Неофит Бозвели. В онези размирни времена манастирът е честа спирка на четата на Капитан Дядо Никола, а неизменен гост е и дякона Васил Левски. През историческата 1876г. манастирът е сборен пункт на въстаници, които полагат клетва и заминават за Балкана, начело с войводата Цанко Дюстабанов, чиято сабя се съхранява все още в манастира. В центъра на манастира се издига красива осмоструйна чешма, подарък от Уста Кольо Фичето, в памет на заловените и избесени 8 въстаници. В манастира още се виждат куките, по които въстаниците не един път са се спускали в стръмното дере, но веднъж са били заловени от турските потери и избесени там.
Вековна снага издига и столетния бор, посаден при основаването на манастира през 1832г. от игумена Йосиф Соколски. В скалата е и параклисът на св. Пантелеймон, за когото се разказва, че все още прави чудеса и лекува болните чрез вярата си в Бога.
Не можеш да посетиш това благословено място и на излизане да не възкликнеш като нас: "Колко красота има на тоя свят, Боже!".
