Архитектурно-музеен резерват Царевец
Основната крепост е на Царевец. Първото селище на този исторически хълм се появява през късния халколит / 4200 г. пр. Хр./. То продължава своето развитие през бронзовата епоха /ІV-ІІ хилядолетие пр. Хр./ и особено през желязната епоха /XІІІ-І в. пр. Хр./, когато негови обитатели са траките. През V-VІІ в. на мястото на тракийското селище се намира Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Унищожен е при аваро-славянските нашествия през VІІ в. През ІX в. на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и особено в епохата на византийското владичество. През XІІ в. селището е вече укрепено, а във вътрешността му са построени болярски жилищен комплекс и няколко християнски култови сгради.
През 1185 г. при освещаването на църквата "Св. Димитър" е поставено началото на въстанието на българите срещу византийското владичество начело с братята боляри Асен и Петър. На следващата година българската държава е възстановена и Търновград става нейна столица.
На Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията – двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. Фортификационната система била подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, Лобната скала и Балдуиновата кула, спускащи се до р. Янтра.
В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа. Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак. Състоял се е от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. Портата е възстановена без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх Ал. Рашенов. Втората порта е на 18 м след първата. Третата порта на Главния вход е съществувала до 1889 г. Реставрирана е през 1971 г.
Вторият вход на крепостта е Малката / Асенова / порта. Намира се на северозападната крепостна стена.
В югоизточната част на крепостта се е намирала т. нар. Френкхисарска порта, Третият вход, която свързвала основната крепост с квартала на франките / чуждестранните търговци/, разположен в подножието на югоизточния склон на Царевец. През Средновековието Търново е имало оживени търговски връзки с градовете републики Генуа, Венеция, Дубровник и др.
Този вход е бил охраняван от т. нар. Балдуинова кула. Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски , пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. В края на XІІІ в. при тази кула бил изграден един от градските манастири. Комплексът имал връзка с единственото водоснабдително съоръжение извън стените на цитаделата.
Укрепеният средновековен град на Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания, които позволиха да се установи градоустройствения план, бяха открити основите на повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви / 4 от които ранновизантийски / и 4 манастирски комплекса. Жилищата образували квартали, всеки от които със своя енорийска църква.
Входовете на крепостта и градските части били свързани с оформена улична мрежа. Основните улици в крепостта започвали от Главния вход и продължавали в северна, южна и източна посока покрай крепостните стени. Специални подходи водели към Двореца и Патриаршията.
Непосредствено до Малката порта се намира жилищен комплекс – болярско жилище, който е датиран от XІІІ-XІV в.
Централната улица покрай северозападния крепостен зид води до най-северния край на Царевец – Лобната скала, издаден към р. Янтра скален нос. Според преданието тук били изпълнявани смъртните присъди над държавните изменници. На това място има оформен неголям градски манастир. Той има южно и западно крило с жилищни и стопански помещения и малка църква в северната част на вътрешния двор.
Населението, което живеело на Царевец било разнородно по своя характер. Освен представители на господствуващата класа – царе, боляри и духовенство, там е живяло и многобройно обикновено население, което я е обслужвало. Това били занаятчии, търговци. Свидетелство за това са многобройните жилищни и стопански постройки на северозападния и източния склон, около царския дворец и Патриаршията.
Археологическите разкопки дадоха възможност да бъдат проучени основно двата отделни архитектурни комплекса на Царевец – царският и патриаршеският дворци.
Дворецът на българските царе – добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най-удобното място на хълма- равна тераса. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа – официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор. Дворцовите постройки се оформят около обширен вътрешен двор.
Тронната зала и приемните помещения са разположени в западната половина на двора. От изток е жилищният блок и административното крило, а под тях – огромни изби, вкопани в земята. В югозападната част се намират кухненските помещения и трапезарията, а от северната – гвардейските казарми.
В средата на двора се издигала църквата "Св. Петка", в която са открити три гробници и фрагменти от саркофаг, в които са били погребани някои от търновските царе. Мощите на светицата, покровителка и пазителка на Търновград са били тук до падането на столицата в ръцете на османските завоеватели. Дворцовата църква е била богато украсена с разноцветни мозайки и стенописи.
Водоснабдяването се е осигурявало чрез резервоар, захранван от подземен извор. При проучванията на двореца са установени три строителни периода: първи – вероятно резиденция на византийския управител / края на XІ или началото на XІІв.., втори – при царуването на цар Иван Асен ІІ /1218-1241/ и трети – при цар Иван Александър /1331-1371 г./ е построена нова тронна зала и са взети мерки за допълнително укрепване на двореца.
При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът е бил разрушен. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главният вход.
Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ от около 3000 кв.м. Археологическите разкопки установяват, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Входът се намира на западната страна. От юг и север се издигали две бойни кули. Жилищните, административните и стопански сгради са наредени от север и юг в голям вътрешен двор.
В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне", където се съхранявали мощите на св. Михаил Воин от Потука. По своя план църквата е трикорабна, триабсидна, кръстокуполна, с притвор и екзонартекс. От южната й страна се издига висока кула-камбанария – рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена от вътре и отвън с мозайки и стенописи.
Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І.
Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх. Боян Кузупов. Декоративно-художественото оформяне на интериора е дело на художника Теофан Сокеров. Стенописите са завършени през 1985 г.
Днес църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на едно съвременно монументално изкуство се проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава.
