Слънцето свети еднакво за всички

Аз се казвам Рая. Аз съм различна. За добро… Или не… Мен мама или татко всеки ден ме изпращат и вземат от училище. С мен учи специален педагог. Ние играем, пеем, рисуваме, четем…

Имам специални помагала. Аз съм специална… Понякога обаче се чувствам като лебедчето от приказката „Грозното патенце“ на Ханс Кристиян Андерсен. Когато миналата година учителката ни каза да я прочетем аз плаках, защото е тъжна, но и много поучителна. Аз също като патенцето понякога усещам, че съм малко по-некрасива. То се чувства така в птичия двор, а аз-в класа. Аз също като него съм чувствителна, с кротка и ранима душа, но се зарадвах истински, когато патенцето пораства и разбира, че се е превърнало в красив лебед.

Най-хубавото е, че нападките и злобата не го превръщат в зло същество като тях. То не отговаря на злото със зло. Обидите не го озлобяват, а го правят чувствително и дори го извисяват чрез страданията, които преживява. Аз не познавам „грозни патета“, за мен всички хора са красиви, но ако познавах, нямаше да се държа с тях като „стара патица“, а щях да ги разбера и подкрепя, да ги накарам да се усмихват, защото знам и много добре разбирам как се чувстват… Външната красота невинаги означава вътрешна красота! Но… Слънцето грее еднакво за всички-красиви, не чак толкова умни, със светъл или тъмен цвят на кожата, не чак толкова…. Кожата на хората не са ли сивите пера, които никой не харесваше в приказката… А после се превърнаха в бели…. Толкова ли са различни… Много пъти се питам това, че не чета добре, не разбирам всичко бързо, както съучениците ми, прави ли ме по-различна от тях?

Учителката разбира притесненията ми и често казва, че Слънцето огрява Земята еднакво и пръска лъчите си за всички нас.

Трябва да бъдем търпими и толерантни помежду си. Пред каквито и изпитания да ни поставя животът, не бива да храним злоба, а трябва да ги понесем с твърдост, защото доброто винаги ще бъде възнаградено. Трябва да сме добри и да не оценяваме хората по това как изглеждат. Трябва да се вгледаме вътре в тях, в душата им, защото там е истинската красота на човека. Ако всички хора вярваме в това, светът би станал много по-добър, а Слънцето ще свети по-усмихнато за всички нас!

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“