Коледни меденки

Дойде месец декември. Наближават най-хубавите празници през годината – коледните. Мечо Пух, Ежко Бежко и Зайо Байо са верни приятели. Всеки четвъртък имат традиция да се събират у Мечо, за да пият билков чай. Тази седмица им хрумна идеята да изненадат децата от Горската детска градина. Решиха да направят коледни меденки. Заловиха се за работа. Както всички знаем, мечките спят зимен сън и мързелуват през този сезон. Докато Ежко Бежко месеше и оформяше тестото, а Зайо Байо печеше меденките, Пух се търкаляше в леглото. Въпреки че работеха само двамата, меденките станаха много вкусни и красиви. Бяха в чудни форми – снежинки, коледни чорапчета, звездички, елхички, бастунчета... А колко вкусно ухаеха!

Скоро навън се стъмни. Ежко и Зайо си тръгнаха. Оставиха Мечо да украсява меденките. Той запретна ръкави. Искаше да станат много интересни, затова приготви най-различни вкуснотии – бял и кафяв шоколад, захарни пръчици, сладко от горски плодове, шипков мармалад и мед. Толкова много желаеше да впечатли децата, че се зачуди с какво да ги украси. Реши да изпробва всяка комбинация от вкусове. Щом стигна обаче до меда, с ужас установи, че меденките бяха свършили.

На сутринта приятелите му пристигнаха. Носеха голяма кошница за сладките. Зайо Байо се огледа и разтревожено попита:
– Къде са меденките?
– В корема ми! – с гузна усмивка отвърна Мечо Пух.
Те започнаха да му се карат, но той отвори шкафа и извади оттам прекрасни коледни бонбони. Виновно каза:
– Почувствах се много зле заради стореното и цяла нощ правих бонбони за децата.

Тримата приятели се погледнаха и се прегърнаха. Напълниха кошницата с бонбоните и потеглиха към Горската детска градина. Остават броени дни до Коледа – един от най-красивите и светли празници, затова всички трябва да сме по-добри, по-усмихнати и щастливи!

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“