Сините рози са истински

Доказано е, че розите са едни от най-обичаните и най-предпочитаните за подаряване цветя в света. Те са и най-отглежданите, независимо дали се отглеждат от професионални цветари или от обикновени хора. Сигурни сме, че и повечето от вас имат или някога са имали роза у дома. Тя е красиво цвете. Наричана е кралицата на цветята, но по-интересното е, че роза е общо понятие. Всъщност в света съществуват повече от 150 вида рози, разпространени главно в Азия, в по-малка степен в Европа, Южна Америка и Северозападна Африка. Много видове и хибриди се отглеждат като декоративни растения по целия свят. Маслодайните рози се отглеждат като етеричномаслени култури. Както знаем всички, най-характерното за розите е стъблото покрито с бодли, красивите им цветове и приятната миризма. Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век – около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на 19 век се е формирала така наречената Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча. Какви са цветовете на розите знаем всички: бели, розови, червени, жълти, бананови, съществуват дори двуцветни, но и това не е най-впечатляващото, което ще ви кажем за тях.

Може би някой опитен цветар или мама биха ви казали, че ви лъжем, но сините рози вече съществуват. Япония е първата държава в света, която култивира сини рози, но истински, а не потопени преди това в мастило. Те са придобили уникалния си цвят посредством генна модификация. И представете си, тази модификация е започнала преди 20 години, но е постигнала успех чак сега, с помощта на австралийската компания за биоинженерство Florigene Pty Ltd. Сините рози кръстени „Аплауз“ (Applause/Аплодисменти), са пуснати в масова продажба, чак след като са официално признати за безопасни за човешкото здраве от Комисията за биологична безопасност към японското правителство, съгласно положенията на международното споразумение за биобезопасност. Една синя роза струва между 2000 и 3000 йени (22-33 долара) или около 10 пъти повече от розите в традиционни разцветки.

В природата сини рози не съществуват, тъй като при тях липсва ген, отговарящ за синтезирането на син пигмент. В цветарските магазини нерядко се продават рози със сини оттенъци, но всъщност това са бели рози, боядисани с оцветител.

Приказка за синята роза

Имало едно време един император, който имал само едно дете – дъщеря. Тя била неговата гордост и радост, неговото съкровище. Като остарял и здравето му започнало да запада, той осъзнал, че няма да може винаги да я защитава и да се грижи за своята скъпоценна дъщеря. Решил, че трябва да й намери съпруг. Когато се разпространила новината, че императорът търси съпруг за своята дъщеря, много мъже се явили в двореца да поискат ръката на принцесата. „Татко, нека да остана при теб и да се грижа за теб. Не искам да се омъжвам и да те напускам“, молила принцесата. Но баща й бил непоклатим. Най-накрая отстъпил и й казал да назове един критерий, който избраният съпруг трябва да удовлетвори – богатство, външен вид, талант или нещо друго. Принцесата казала, че ще помисли до сутринта.
Вечерта принцесата отишла в градината да се посъветва със сина на градинаря, който бил неин приятел от детинство. „Ако кажа, че съпругът ми трябва да е красив, той може да е красив, но да има жестоко сърце. Ако кажа, че съпругът ми трябва да е мил, той може да бъде ужасно стар. О, какъв критерий да посоча?“
Обсъждайки проблема, принцесата и синът на градинаря решили, че критерият трябва да бъде под формата на тест – труден, но не чак толкова труден, че да бъде невъзможен. „И трябва да бъде неясен“, казал синът на градинаря, ”така, че само ти да можеш да определиш дали мъжът ще го издържи”. По-късно те успели да решат какъв да бъде критерият.
На следващата сутрин принцесата казала на баща си, „Ще се омъжа за този, който ми донесе синя роза“.
Непрекъснатият поток от кандидати спрял, защото никой не можел да намери синя роза.
Един богат търговец не искал да си губи времето да търси синя роза и отишъл при продавача на цветя. „Ще ти дам торба злато, ако можеш да ми намериш синя роза”, казал му той. След дълго безплодно търсене, продавачът се отказал. Купил силна синя боя и натопил стеблото на една роза в нея. Венчелистчетата на розата придобили бледосин цвят. „Дръж розата във вазата с боята“, казал той на търговеца, „до момента, в който трябва да дадеш цветето на принцесата“.
Търговецът занесъл розата на принцесата. Принцесата посегнала и взела розата от ръката му. Докато я разглеждала, капнала капка синя боя от стеблото в ръката й. Тя погледнала синьозелените листа, а след това търговеца в очите. Той извърнал погледа си настрани. „Не мога да се омъжа за теб“, казала тя. „Ти се опита да ме излъжеш. Аз искам съпруг, който е честен.“
Един красив млад воин също искал да се ожени за принцесата. Той бил силен и влиятелен. Никой не смеел да се изправи срещу него. Младият воин отишъл при краля на съседното кралство. „Донеси ми синя роза“ заповядал той. „Или ще убия теб и половината население на твоето кралство.“ Кралят ценял мира и не искал да влиза във война. Подарил на воина син сапфир, издялан във формата на роза.
Младият воин представил сапфира-роза на принцесата. Тя погледнала в неговите студени очи – очи, които били твърди като каменната роза. „Не мога да се омъжа за теб“, казала тя. „Трябва ми синя роза, която е истинска – не студена и твърда“. Най-младият от кралските съветници също помолил за ръката на принцесата. Той измислил умен план. Поръчал на художник да направи една синя ваза. На едната страна на вазата била изобразена синя роза. Ръбът на вазата бил покрит със злато. Вазата била нежна и деликатна – изящен предмет на изкуството с рядка красота. Коленичейки, младият съветник я поднесъл на принцесата. Принцесата погледнала вазата, а после младия мъж в очите. „Омъжи се за мен, принцесо“, казал той. „Ще ти помогна да управляваш кралството“. Принцесата поклатила глава, „Не, трябва ми истинска роза.“
Вечерта принцесата седяла в градината и разговаряла със сина на градинаря. „Никой не можа да ми донесе синя роза. Трябва да се омъжа за някой, който ще бъде честен с мен и верен, както ти винаги си бил. Не може да бъде студен и жесток. Имам нужда от някой, който е мил и търпелив – като теб. Не искам и съпруг, който търси само власт и богатства. Искам някой, който да ме цени заради мен самата – както ти...“ „Принцесо“, казал синът на градинаря. „Утре ще ти донеса синята роза. Чакай ме в синята стая малко преди залез.“
На следващия ден, малко преди слънцето да се скрие, принцесата седнала в синята стая. Синът на градинаря се появил, носейки една чисто бяла роза в ръцете си.
„Но това е една обикновена бяла роза“, възкликнал един.
„Това е синът на градинаря“, казал друг.
„Със сигурност принцесата ще го отпрати“, рекъл трети.
Синът на градинаря коленичил пред принцесата. Лъчите на залязващото слънце докосвали листенцата на бялата роза през оцветеното в синьо стъкло на прозорците.
Когато принцесата протегнала ръка да вземе розата, разнесъл се шепот. „Той е само градинарски син.” „Розата не е истински синя.“
Принцесата се изправила. „Народе мой, нека ви кажа какво виждам. Виждам един мъж, който винаги е бил честен и верен. Виждам един мъж, който имаше смелостта да бъде достатъчно търпелив и мил да чака, докато разбере какво се случва в моето сърце. Виждам един мъж, който ме цени заради мен самата. В ръцете си държи подарък от любов. И подаръкът е син. И ако вие не можете да видите, че розата е синя, аз ви казвам, че страдате от далтонизъм.“
Старият император сложил ръката на дъщеря си в тази на градинарския син. Принцесата се омъжила за сина на градинаря и те живели щастливо до края на дните си.
Но не защото разказвачът на тази история казва това, нито защото това е необходимият завършек на всички романтични приказки. А защото принцесата и синът на градинаря знаели, че щастието им зависело от самите тях и че всеки е отговорен за това да се погрижи да направи другия щастлив.