Светулките – вълшебниците на природата

Вгледайте се внимателно в снимката, обърнете ѝ внимание. Да – това е снимка, не е рисунка, не е правена с компютър, не е обработвана с компютър – това е истинска снимка и това не са феи, нито някакви вълшебници, нито е от извънземен свят. Това е истинска снимка на една нереално и вълшебно изглеждаща гора в Япония. Това обаче може да се случи навсякъде, дори и в някоя наша гора или малка горичка, стига да улучите подходящия момент, когато мястото е пълно с тези малки и невероятни същества наречени с простичкото име светулки. Няма нищо по-магическо от вечерното шоу на тези малки животинки, особено през топлите летни нощи. Ние, както и сигурно много ваши роднини и познати с умиление си спомняме дните от детството си, когато сме хващали няколко светулки и сме ги слагали в буркан, разбира се с дупки, за да дишат и така щастливи сме обикаляли с малките светещи буболечки в продължение на няколко часа, преди да ги пуснем. Светулките са малки, но колкото са малки, толкова повече са интересни, истински вълшебници на природата.

Всички хора по света са виждали светулки и знаят какво са те, но малко хора знаят, че тези насекоми всъщност са вид бръмбари, нощни бръмбари, членове на семейството Lampyridae. За разлика от повечето братовчеди в семейството си, само и единствено светулките могат да летят. Поне някои от тях, защото в света съществуват повече от 2000 вида от тези бръмбари. Те живеят в различни места, с различни условия – някои понасят огромна жега, докато други не могат да търпят температури по-високи от 20 градуса по Целзий. Затова тази красива гледка, която виждате по-горе, е достъпна за наслада на хора от почти целия свят. Между всичките 2000 вида обаче има нещо общо – всяка една светулка обича влагата, затова тези приятели обичат да живеят най-вече край реки, езера и гъсти гори, където е най-влажно през лятото, и разбира се по морето. Миналата година, когато ние бяхме на море в Черноморец видяхме не една и две светулки.

Вече си знаете откъде идва името на тези интересни бръмбарчета, но много хора не знаят как точно те произвеждат тази светлина, как запалват своето „фенерче“ без ток. Колкото и странно да звучи, светулките имат светещи органи, намиращи се в областта под корема им. Докато дишат те поемат много кислород, част от който отива към тази област и се смесва с вещество наречено луциферин. Ето по този начин се произвежда тяхната светлина. Светлината обаче обикновено е непостоянна и мигаща. Но не си мислете, че светулките светят, защото ги е страх от тъмното, това е техният начин да си намерят партньор от противоположния пол. Колкото и да е чудно, светлината служи и за защита. Логично е да си помислим, че е точно обратното и привлича враговете, но на езика на животните тя казва: „Не ме яж, гадна съм на вкус!“.

Светлината от светулките може да се види на разстояние 90 метра. В България се срещат няколко вида от тези вълшебници. Най-едрата е голямата светулка. При нея дори яйцата излъчват слаба светлина. Интересен е фактът, че те могат сами да контролират светлината си, кога да се включи и кога да се изключи, но никой още не е наясно как точно го правят. Светулките – те са магични същества, част от нашия животински свят. През топлите летни нощи човек може да ги види, понякога в мрака светва и угасва своето „фенерче“ летяща мъжка светулка, другаде съвсем на близо сред тревата блести в тъмнината като синьо-зеленикав скъпоценен камък женска светулка.

Снимка: boredpanda.com