Северните елени са най-...

Той не се страхува от студа – няма нужда от отопление, дори и от чаша чай. Той може да гази и в най-дълбокия сняг без да се притеснява, че ще се намокри. Той не се пързаля и по най-заледените участъци и може да живее на едно от най-студените места на планетата Земя. Това е той – северният елен – животното, което има най-много „най“ от всички останали! Северен елен или елен карибу, както е известен в Северна Америка, е вид елен, обитаващ Арктика и Субарктическия регион, като образува постоянни и мигриращи популации. Въпреки че има много представители на вида и той е широко разпространен, някои от неговите подвидове се срещат рядко, а един или два от тях са на ръба на изчезването. Навсякъде където се появи величественият северен елен става атракция за хората, а раждането на бебе еленче от този вид, дори и да е в зоологическа градина, предизвиква огромна радост у всички. И това не е случайно, защото северните елени са най-...

Младите

Северните елени не само, че са единствените опитомени от хората, но и са най-младият вид елени. Те са тук само от няколко хиляди години, за разлика от лопатарите, които са тук от поне 1 милион години.

Незаменимите

Нито един друг елен не може да издържи в подобни сурови условия, в каквито успява да го направи северният. Това, заедно с опитомяването му е много важно за хората и прави този вид незаменим за тях. Така например в Източен Сибир повечето хора нямат почти никаква друга възможност за животновъдство, освен отглеждането на северни елени, които и до днес служат за транспорт на различни товари или за придвижване на хората в региона.

Колективните

Северните елени са известни и с това, че са животни, които се обединяват в най-големите стада и групи. Техните групи са толкова големи, че при миграция, ако искаш да стигнеш от единия край на вървящото стадо до другия, трябва да летиш с хеликоптер – при това повече от два часа. Дори и по времето на ухажването на женските, когато всеки мъжки си съперничи с другите, те отново остават заедно, макар че често битките им от бутане с рога се превръщат в истинска война, която завършва с много ранени, което за щастие се случва много рядко. На 20 години веднъж! Именно това спокойствие и толерантност са помогнали на хората да намерят общ език с иначе тези диви северни елени.

Издръжливите

Както вече няколко пъти ви казахме, това, с което северните елени най-много впечатляват е тяхната издръжливост. Те са много по-добри дори и от някой високопроходим автомобил. Копитата им са плоски и широки, което ги прави идеално адаптирани за бързо ходене през дълбок сняг и много лед. Наличието на специални твърди косми по целите им крака създава уникално разпределение на тежестта на тялото, което прави северния елен изключително стабилен, дори и когато носи тежък товар.

Пътешестващите

Миграцията на северните елени е едно епично пътешествие, което не е познато на нито едно друго сухоземно животно. Миграцията на елените е по-дълга и впечатляваща дори и от тази на антилопите гну от Кения и Танзания. Някои стада елени преминават повече от 45 000 километра годишно в търсене на тучни зелени ливади. В действителност дивите северни елени прекарват целия си живот в непрекъснато движение между тайгата и тундрата.

Още няколко интересни факта за тези впечатляващи животни:

Рогата на северния елен са костни израстъци, които растат всяка година. Рогата растат бързо – до 2 см на ден – превръщащи се в богата на кръвоснабдяване материя, наречена „кадифе“ – точно, както изглежда. Ето защо, ако ги докоснеш докато растат, еленовите рога се усещат приятно топли. Северните елени са единствените бозайници, на които им расте нов „комплект“ рога всяка година. Както и при пръстовите отпечатъци на хората, няма два еднакви – всеки рог има свои собствени форма и „дизайн“.

Северен елен и елен карибу са две имена за един и същи животински вид (Rangifer tarandus), като наименованието „северен елен“ обикновено се отнася до опитомените видове, които се отглеждат на стада от хора и теглят шейни. Името карибу произхожда от Микамаки (Mi`kmaq) думата Qalipu (произнасяща се хал-лей-буу), която означава „някой, който рине сняг“. Това е препратка към наподобяващата лопата за сняг форма на острите краища на техните вдлъбнати копита, които те използват когато ровят в снега, за да търсят лишеи и други растения.

Северните елени са единствените бозайници, за чиито очи е известно, че променят цвета си в зависимост от сезона. Очите им са златни по време на лятото, когато северните елени са изложени на почти постоянна слънчева светлина, а по време на зимния мрак – техните ретини стават по-малко отразяващи и очите им изглеждат сини.

Северноамерикански северен елен на един ден може да надбяга олимпийски спринтьор. Възрастните могат да бягат със скорост от приблизително 64-80 километра в час. Поради тази причина полярните мечки не ловят северни елени – просто не могат да ги настигнат!

Още няколко впечатляващи северни животни:
Уникални животни, които знаят как да се слеят с духа на зимата
Интересни факти за полярната мечка