Приятели

Герой: Кума Лиса, Кумчо Вълчо, воденичарят – Страшо и воденичарката – Мария

В центъра на сцената има мелница. Отстрани вляво има езерце. Навсякъде е зелено. Дървета се виждат зад мелницата и зад езерцето.

Завесата се вдига и се вижда като първи момент как на Кумчо Вълчо опашката му е във водата, а Кума Лиса стои до него и си разговарят.

Вълчо: Ех, Кумичке, искам и аз да имам толкова риба колкото и ти у вас имаш накачена над огнището да съхне.(замечтано)

Лиса: Не се безпокой толкоз, Вълче! Скоро и ти ще си наловиш риба със моята хитрост! Ще ти се отяде даже риба, толкова много ще хванеш.(подмолно, хитро, лукаво)

Вълчо: Дано си права Лиске, че иначе язък за стоенето ми тук.

Лиса: Права съм, права съм! Ох, Вълчо, я малко разшавай тая твоя опашка, инак нищо няма да хванеш!

Вълчо: Ми мърдам, ама не става нещо (започва да се мърда наляво и надясно, все едно, че има опашка и примамва рибите)

Лиса: На мен, Кумче, ми омръзна да стоя тук, а и замръзвам! Отивам да погледна да не би воденичарят да идва, че горко ни!(отива зад кулисите)

Лиса: Воденичарю, воденичарю, вълк ти на воденицата!(вика със силен глас)

Воденичарят: Ах, ти проклет вълк! Ще те наредя хубавичко! А и какъв кожух ще стане от тебе!(тичешком говори със строг и силен глас)

Воденичарят има пушка и държи на прицел вълка.

Воденичарката: Моля ти се, Страшо, дай аз да убия този звяр, дето миналата година изяде малкото ни куче.(все едно, че още малко и ще зареве)

Воденичарят: Добре, ето! Вземи, ама побързай, да не избяга този звяр.(дава й пушката)

Вълчо: Кумичке, помооощ, ще ме пребият! (молба, със силен глас)

Кумчо Вълчо се отскубва и тръгва.

Воденичарят: Защо не стреляш ма, булка ?

Лиса излиза зад кулисите намазана по устата със сладко.

Лиса: Вълчо, няколко съвета от мен! Първо – никога не се предоверявай на жена и второ – запомни, че нищо на този свят не е безплатно или постигнато с кражби и лъжи. (поучително)

И така воденичарката не убива Вълчо, той и Кума Лиса тръгват по горската пътека към поредните си приключения.