Приказка за г-н Сладък Лед

Един ден, пред нея дошъл принцът.
– Един сладолед за принца! – заповядал слугата.

Господин Ум включил машината и в чашата потекъл вкусният сладолед. Но изведнъж иззад машината се чул тих звук.
– Мяу, мяу!

Господин Ум скочил от почуда и надзърнал. Гледало го малко коте на бели петна. Господин Ум погледна котето и приклекна. Погали го. Котето скочи в скута му и замърка. Господин Ум стоя дълго с котето в ръце. Изведнъж се сепна! Сладоледа! Когато погледна видя, че над чашата се извисява кула от сладолед. Седна на трикракото столче и се замисли – как да занесе сладоледа на принца. В машината нямаше вече! Хвана чашката и я понесе към двореца.

– Дзъннннн!- звънна той на портата- Дзънннн!
Отвори му млада жена.
– Ааах! – Извика тя от почуда.
– Моля, предайте този сладолед на принца.
– Разбира се! Изчакайте!

След миг на портата се показа принцът.
– Заповядайте, господин принц.
Принцът само кимна с глава.
– Осмелявам се да попитам, кое беше това младо момиче?
– Това, драги ми господин Ум, това е принцесата.
– Но защо тя беше толкова унила? – попита господин Ум.
– След ден, точно в полунощ тя ще трябва да отиде при дракона!
– Кой дракон, господине принц? – попита господин Ум.
– Един страшен, и голям. – каза принцът с голямо уважение.
– Всяка сряда в полунощ ние, от царството трябва да му даваме момиче, иначе ще разруши царството. Никой не се е осмелявал да го победи.

Господин Ум се замисли. Мина един ден. Той обу дълги ботуши, наметна сабята си на рамо и тръгна към пещерата на дракона! Влезе и седна на малко столче в ъгъла. Чака дълго... и изведнъж чу тежки стъпки. Те се усилваха и пред него се появи големият дракон.
– Каквооо правиш тууук?
– Дойдох с уважение към вас. Искам да ви поднеса моето изобретение – машина за сладолед. Щом всяка сряда огладнявате до толкова, направете си сладолед и го изяжте!
– О, никой не е правил толкова мило нещо за мен, освен това когато ми дадоха красиво момиче от друго село. – каза със смекчаващ глас дракона. – Довиждане, довиждане!

Господин Ум разказа на принца за своето дело. Принцът беше смаян и от благодарност назначи господин Ум за свой съветник. И до днес той работи там, но вече той не е господин Ум. Търсете го като господин Сладък лед!