Приказка за Кумчо Вълчо

Имало едно време един много здрав и красив вълк на име Вихър. Неговите очи били кристално сини и можел да омая всеки само с поглед. Той бил най-добър сред най-добрите и не можел да прави зло никому, защото сърцето му било голямо колкото него самия.

Нашият вълк не приличал на повечето вълци. Той имал чест и достойнство, благородство и финес. Може да се каже, че има доста човешки черти. Вихър искал да прави само добро, да помага на изпадналите в беда и да наказва лошите. Той не нападал хората, не им изяждал овцете, не нарушавал правилата на природата. Разбира се, че не се хранил със зеленчуци, но не взимал никога насила.

Кумчо Вълчо живееше в гората и от дълго време мислеше да се задоми. Един ден, както се беше излегнал под едно дърво на сянка, той дочул детски плач. Огледал се наоколо, но нищо не видял. Тъкмо си помислил, че му се е сторило и плачът се усилил. Сърцето на Вихър отново проговорило и той се втурнал да търси детето. Лутайки се насам-натам, открил откъде идва този рев – Кума Лиса си била заклещила опашката в един ловджийски капан и нямало кой да й помогне. Скоро щели да дойдат и да й одерат кожата. Вълчо се смилил над нея, въпреки че всеки знае каква слава се носи за лисиците, и я освободил. Със зъби и нокти той отворил острите зъбци на капана и измъкнал Кума Лиса. Първата й мисъл била да избяга без дори да се отблагодари за доброто деяние, но когато погледите им се засекли, тя била като омагьосана.

От този ден започна тяхното приятелство...