Първата ни шпионска мисия

Сутринта се събудих с главата надолу. Висях от лампиона в стаята. Веднага се сетих кой ми е скроил този номер и отидох в стаята на брат ми. След като мама ни каза за всичките тези шпионски неща брат ми не спира да ми прави гадни номера с оправданието, че това е шпионско изпитание.
Изведнъж вратата се отвори, беше татко, той ни викна за закуска. На закуска мама и татко ни казаха, че от днес почва нашата първа мисия. Брат ми изтръпна и на лицето му се появи плахо изражение, но веднага се свести и си предаде сериозен вид.
След като се наядохме мама ми даде една кутийка. На пръв поглед изглеждаше като обикновена кутийка от кексче, но по-здрава черна и с червен бутон отпред. Натиснах копчето и изведнъж всички електроуреди в радиус от 1 километър изгаснаха.

Към 10 часа сутринта тръгнахме за мисията през една тайна врата. Тя беше нещо като пързалка но със стени и доста тясна. Когато сме били малки бебета Часовникаря срязал тунела по средата и татко го поправил вместо с метал с алуминий и за това трябваше доста да внимаваме, но точно когато стигнахме до там телефонът на брат ми звънна и той непременно трябвало да вдигне, защото била неговата приятелка и представете си какво стана, когато неговия остър лакът спука тънкия слой алуминий. Паднахме право в някакво старо необитаемо мазе. Изведнъж прашните стени светнаха. Оказа се, че са големи екрани активиращи се от движение. На тях се видя някакво лице, но много бледо заради праха. Брат ми побърза и изтри с ръка част от него. Това беше Часовникаря той ни каза, че докато притежава част от енергията на града може да провали всички наши мисии.
Веднага извадих черната кутийка и изключих електричеството, но не предполагах, че всичко ще избухне, но добре, че мама ни даде предпазните костюми.Стените се срутиха и се оказа, че сме по средата на Сентрал парк. Първата ни мисия се провали, но за това пък брат ми си уреди среща по телефона!

Участва в конкурса "Станете част от филма „Деца шпиони: Краят на времето""