Помните ли каква беше закуската вчера? А помните ли сюжета на любимата си книга?

Ние, човешките същества, живеем в настоящето. Също така прекарваме и много време мислейки с нетърпение за бъдещето, но нашите мисли и действия често се влияят от миналото. В много отношения това кои сме и как виждаме света произлиза от това кои сме били в миналото, какво ни се е случило тогава. Често дори и да си мислим, че не помним нещо е нужна само една дума или дори миризма, за да се сетим за някоя забавна или пък тъжна случка отпреди месец, година или пет. Това се случва защото по-важните неща, които са ни направили впечатление в миналото са останали загнездени в нашата памет. Но какво точно е паметта?

Въпреки че говорим за паметта сякаш е физически орган, като мозъка ни или далака, това не е физически обект, който съществува в тялото ни. Вместо това, тя е непрекъснат процес! Спомените са умствени записи на минали събития. Като такива те се състоят от спомени за нашия личен опит. Паметта започва със сетивата, тъй като това е начинът, по който преживяваме света. Ако се замислите сами ще установите, че спомените ви се състоят от нещата, които сте усетили под формата на докосвания, вкусове, звуци, отделни картини на момента и миризми. Докато опознавате света около вас, мозъкът ви решава коя информация трябва да бъде спасена и запазена. Ако си спомняте всичко, което усещате всеки момент от деня, мозъкът ви скоро ще бъде толкова претоварен, че няма да може да функционира. Това е причината, поради която не си спомняме абсолютно всичко като например каква е била закуската ни миналия месец. Вместо да си спомняте всяко малко нещо, вашият мозък избира какво е важно. Това е информацията, която формира вашите спомени.

Основната част от мозъка ви, която върши работата по обработка на спомените, се нарича хипокампус. Учените вярват, че спомените, образувани от хипокампуса, се съхраняват в различни части на мозъчната кора, което е голямата външна област на мозъка, по-често наричана „сиво вещество“. Когато този наш най-важен орган съхранява факти от живота ни, той взима важното решение кои от тях трябва да се запазят. Затова освен всичко друго, което върши мозъкът, той непрекъснато филтрира информацията около нас като запазва най-важната, а ненужната просто забравя. Така спомените, които трябва да бъдат пазени кратко време, като например, че днес в 20 часа ще дават интересен филм, който искате да гледате се запазват в така наречената краткосрочна памет. Тази памет има малък капацитет. Учените смятат, че повечето хора успяват да запомнят нещо за кратко за не повече от 2-3 часа. Разбира се можете да запазите нещо в краткосрочната си памет и за по-дълго като го повторите няколко пъти, но все някога ще бъде забравено.

Логично се досещате, че нещата, които са важни се съхраняват в нашата дългосрочна памет. За щастие, дългосрочната памет няма същите ограничения, които краткосрочната памет има. Човешкият мозък изглежда е в състояние да задържи неограничен брой дългосрочни спомени за неопределено време. Ако помислите за това, ще разберете, че някои от най-ценните ви спомени са отпреди поне 2-3, а дори и повече години!