Как очите ни карат да виждаме?

Били ли сте някога на дълго пътуване със семейството си? Спирането на приятни места по протежение на пътя е толкова забавно, но часовете на междуградските магистрали между спирките могат да бъдат малко скучни. Точно затова много хора избират да играят на някакви игри, които са подходящи за автомобила. Така времето минава по-бързо. Те могат да бъдат най-различни: от асоциации с думи до това да броите дърветата по пътя или пък колите. Много забавна е и играта да обясниш какво виждаш и някой да трябва да се сети какъв точно е обектът без да казваш истинското му име, а само по описанието. Веднъж, когато при едно дълго пътуване решихме да опитаме точно тази игра по едно време се замислихме колко невероятни са очите. Много хора твърдят, че мозъкът е най-изумителният човешки орган, но ние смятаме, че и очите не са по-далеч от думата „изумителни“. Все пак те ви позволяват да се оглеждате във всички посоки и да виждате всякакви неща: близки или далечни и да ги фиксирате само за някакви си милисекунди. Те ви помагат не само да усещате, но и да наблюдавате света около вас от времето в което се събудите до времето в което заспите.

Но как точно става това? Какви части на окото вършат тази работа и защо могат да предават такива изображения с такова качество каквото и най-технологично напредналите фотоапарати в света не успяват?

Всичко опира до светлината. Това сигурно за вас е ясно, тъй като е почти невъзможно да виждате в тъмното. Светлината е тази, която отразява различните предмети около нас в очите ни, за да можем да ги видим. Когато светлината се отразява от обект в полезрението ви и в окото, тя първо прониква в тънък слой от сълзи, които покриват външния му слой, наречена роговица. Роговицата помага да се фокусира светлината, когато тя навлезе в окото. Зад роговицата пък отново има течно вещество наречено вътреочна течност. Това вещество поддържа налягането вътре в окото. След него светлината преминава през зеницата. Това е малкото черно кръгче, което имате по средата. То пък е обградено от цветен ирис, който знаете, че е различен за различните хора. Ирисът е този, който променя размера на зеницата, за да регулира количеството светлина, която трябва да е в окото, за да видите определения обект. Може би не сте забелязвали, но когато навън е по-тъмно ирисът ви прави зеницата по-голяма, за да може тя да поема повече светлина, за да виждате по-ясно. По същия начин, когато навън грее ярко слънце зеницата ви става по-малка.

Веднъж преминала през зеницата светлината отива в специални лещи. Тяхната задача е да я фокусират правилно. Приемете ги като екрана в киното или пък като филмова лента. Специални сухожилия разположени около лещите променят формата им, за да запазят фокуса върху изображението. Понякога обаче очите ни се нуждаят и от допълнителна помощ, ето защо някои хора трябва да носят очила. Те помагат светлината да се огъне под правилния ъгъл, така че лещите да могат да се фокусират перфектно. След това светлината отива в ретината, която активира фоторецепторите. Тези специални нервни клетки превръщат светлината в електрохимични сигнали, които след това отиват до мозъка пренесени от оптичния нерв.

Интересното тук, е че изображението, което мозъкът получава от очите, всъщност е с главата надолу. Мозъкът обръща образа, докато го обработва, така че да виждаме нещата такива, каквито са наистина. Въпреки че може да изглежда като прост процес, координацията на всички различни части на окото заедно с оптичния нерв и мозъка изисква безброй промени, които се случват в милисекунди, когато се оглеждаме наоколо. Ако мислите за всичко, което се случва, докато гледате нещо толкова малко, колкото човешки косъм, а след това погледнете небето към нещо толкова голямо и далече, колкото Луната, ще разберете колко невероятни органи са очите ви!