Нещо интересно за носа

Какво ще кажете за аромата на голяма купчина от шоколадови бисквитки, които майка ви сега вади от фурната? А за мръсните дрехи, които слага в пералнята? Защо усещаме миризмата на тези две неща, както и на хиляди още. Това става заради носа ни разбира се. Носът ви позволява да усещате различни миризми, включително и на това, което ядете. Усещането за мирис на храната всъщност помага за голяма част от това да усетим и нейните вкусови качества. Ако храната мирише хубаво вероятността да я намерим за вкусна е много по-голяма, отколкото ако мирише лошо.
Носът е и „главната порта“ за нашата дихателна система. Сега нека бъдем още по-любопитни и да научим някои интересни неща за носа.

Частите на носа
Няма как да не сте забелязали, че носът ви има две дупки. Те се наричат ноздри. Ноздрите и носните проходи са разделени на две от нещо като стена, която се нарича носна преграда. Дълбоко в носа ви, близо до черепа, вашата носна преграда е направена от много тънки парчета кости. Колкото по-близо до върха на носа и външната му част отиваме толкова повече тънките кости се заместват от хрущял. Това е гъвкав материал, който е по-твърд от кожата или мускулите ни. Това обаче не означава, че е здрав колкото костите, даже напротив, доста по-слаб е от тях и гъвкав. Можете сами да забележите това ако леко притиснете върха на носа си.  

Зад носа ви, в средата на лицето се намира и т. нар. носна кухина. Тя се свързва със задната част на гърлото. Носната кухина се разделя от вътрешната част на устата ви чрез небцето, то един вид служи като „покрив“ за устата и гърлото.

Как се получава въздух в носа
Когато вдишвате въздух през ноздрите си, той навлиза в носните проходи и продължава да пътува към носната кухина. След това въздухът преминава надолу към задната част на гърлото, навлиза в трахеята или дихателната тръба и от там по пътя си към белите дробове. Но това не е всичко, можем да кажем, че носът е като двупосочен път, защото чрез него вдишваме, но и издишваме въздуха от дробовете си. Носът обаче не служи само като проход за въздуха. Той също така го затопля, овлажнява и филтрира, преди той да премине към белите ни дробове. Вътрешността на носа е покрита от влажен и тънък слой от тъкан наречена лигавица. Тази мембрана затопля въздуха, който вдишваме, а също така го и овлажнява. За да прави това тя произвежда нещо като слуз. Това е онова лепкаво нещо, което се натрупва в повече, когато сме настинали и което ние по-често наричаме сополи. Сополите улавят прахта, микробите и другите малки частици, които се съдържат във въздуха и които биха могли да раздразнят белите ни дробове. Ако погледнете в носа си също ще видите и малки косъмчета, които изпълняват същата функция. Те трябва да хващат в капан малко по-големите частици, като мръсотията или полените. След като нещо е попаднало в капан там, вероятно можете сами да се досетите какво става. Кихаме! Кихането може да изпрати тези нежелани частици извън нашия организъм със скорост от 160 километра в час!
Това не е всичко – по-назад в носа ни има още по-малки косъмчета наречени реснички, които можете да видите само с микроскоп. Представете си колко са малки. Те се движат напред и назад, за да придвижват слузта от синусите в задната част на носа. Тези косъмчета също така могат да бъдат намерени и в лигавицата, дихателните пътища, където те помагат слузта да не попадне в белите дробове.

Както казахме в началото носът ни позволява и усещаме ароматите, независимо дали са хубави или лоши. Това е много важно, за да възприемаме света около нас. Това е същото както очите ни ни дават визуална информация, чрез ушите си чуваме звуци, така и носът ни позволява да усещаме миризмите. Това той прави с помощта на много части скрити дълбоко в носната кухина и главата. На горния край на носната кухина (пространството зад носа) се намира обонятелния епител. „Обонятелен“ е шикозната дума свързана с миризмите. ;-) Та този обонятелен епител съдържа специални рецептори, които са чувствителни към молекулите на миризмите, които носят из въздуха. Тези рецептори са много малки – в носа ни има около 10 милиона от тях! Има и стотици други различи рецептори за мирис, всеки от които притежава възможността да улавя молекулите на миризмите. Изследванията показват, че една миризма може да стимулира няколко различни видове рецептори. Мозъкът ни може да интерпретира комбинация от рецептори, за да познае всяка една от около 10 000 различни миризми.

Как се изпращат сигналите
Когато рецепторите за миризма биват стимулирани, сигналите започват да се придвижват по протежение на на обонятелния нерв към друг рецептор. Обонятелната луковица се намира под предната част на мозъка, точно над носната кухина. Сигналите изпратени от обонятелната луковица отиват и в други части на мозъка, които определят на какво точно ни мирише.
Миризмите и интерпретирането им в мозъка ни служат не само за да се радваме колко е вкусно дадена храна или колко е красиво дадено цвете. Понякога те могат да ни предпазват и от опасности. Например ако усетим мирис на изгоряло веднага се сещаме, че може да е станал пожар, за които мозъкът ни сигнализира че е опасен. Така сме се научили да свързваме определени миризми за всякакви опасности. Така например мокъза ни предупреждава и да не ядем нещо, което мирише на гнило или на развалено.

Това има страхотен вкус!
Повечето хора си мислят, че вкуса се усеща само с езика. Но това не е вярно – не бихме могли да усещаме вкуса, ако го нямаше и носа. Възможността да усещаме вкуса и мириса на нещо винаги са вървели заедно, защото миризмите са тези, които ни позволяват да се насладим на дадена храна напълно. Ако не вярвате опитайте сами. Вземете някоя храна, която мирише хубаво, например парче шоколад и го изяжте. Вкусно е нали? След това вземете още едно парче шоколад, но преди да го изядете си запушете носа с ръка. Забелязвате ли разлика? Това е още една причина да ценим носовете си.

Снимки: freeimages.com