Мама, баба, татко... Как се научаваме да говорим?

Имате ли богато и наистина развинтено въображение? Опитайте това просто упражнение. Представете си, че заспивате и след няколко часа се събуждате в чужда страна. Нямате представа къде сте или как сте стигнали там. Намирате няколко приятелски лица и се опитвате да общувате, но бързо осъзнавате, че нямате представа какво говорят. След неистово търсене осъзнавате, че никой не говори вашия език. Още по-лошото е, че няма компютър или друга електронна джаджа, което означава и че няма онлайн речници и преводачи. За да се върнете у дома, ще трябва да се научите да общувате на нов език. Колко време ще отнеме? Трудно е да се каже. Няма кой да ви научи. Просто трябва да слушате и да се опитате да научите езика сами. Звучи невъзможно? Не е. Всъщност вече сте го правили и преди. Задачата, с която се сблъсквате, е доста подобна на задачата, с която сте се сблъскали, когато сте родени. Не сте имали речник, изобщо не сте разбирали и думичка от това, което ви се казва, но в крайна сметка сте се научили да говорите езика само чрез слушане.

Ако можете да си представите такъв сценарий, можете да оцените чудотворната същност на това как всички ние се раждаме и в крайна сметка се научаваме да говорим. Но как точно успяваме да направим така? Е, това е лингвистична мистерия, която учените все още не разбират напълно. Все още учени от целия свят умуват над въпроса как точно можем да се родим и само няколко години по-късно да имаме речник от хиляди думи, с които можем да образуваме добре обмислени и точни изречения.

Една теория гласи, че също като при папагалите ние просто се научаваме да имитираме звуци. Но понеже имаме доста по-развити мозъци от тях, в един момент се научаваме и как от тези звуци можем самостоятелно да оформяме цели смислени изречения. И като се замислите това си е най-логичното разсъждение, защото след като едно бебе многократно слуша как му се повтаря: мама, баба, кака, тате в един момент то започва да повтаря тези думи, а гордите родители казват „Ето! Нашето съкровище проговори!“. Въпреки това, езиковите експерти смятат, че има много повече от проста имитация. Например, веднага щом децата започнат да говорят и да събират две думи, за да формират първите си изречения, те могат да изразят оригинални мисли, които невинаги имитират всичко, което са чували преди това. Някои експерти смятат, че децата започват да изграждат за себе си основен набор от правила за езика, като се учат, слушайки хората около тях. Чрез проба и грешка, те бързо се учат да избират думи и да ги поставят в ред, който ефективно да показва техните желания и нужди.

Тъй като децата се развиват, речта им се разраства и подобрява, докато те допълват и изменят своята система от правила, за да съответства по-точно на речта на хората около тях. Интересно е, че децата по целия свят изглежда се учат да говорят по подобен начин в подобна последователност независимо от родния им език.

Как е възможно това? Някои изследователи вярват, че способността да се учи език е донякъде вродена в човешките същества. Платон (древен философ) е споделил тази идея преди хиляди години и изследователите все още се опитват да разберат дали е прав. Въпреки всичко това има много парчета от пъзела наречен „научаване на говорене“, който не разбират напълно. Самите те твърдят, че ще минат сигурно още поне 500 години, докато направят някое ново откритие по въпроса. Но точно в това се изразява прекрасното на нашата работа – допълват те!

Снимки: pixabay.com