Децата от джунглата, Андрю и лошият ловец

(Продължение на приказката “Племето на децата”, изпратена от перуанските деца.)

Един ден обаче, незнайно от къде, се появил свиреп ловец. Той узнал тайната на животните и децата и решил да открадне даровете. Дълго следил той малките приятели, но му било особено трудно да ги хване, понеже били задружни. Възникнал обаче раздор между тях. Всеки искал да поеме водачеството в тези трудни времена и децата забравили най-важния съвет - да бъдат заедно, да действат като едно. Раздорът ги накарал да се разделят и така били по-уязвими. Видял ловецът, че децата са се разделили и тръгнал да ги преследва. След няколко дни открил у кое от тях са даровете. Изчакал да падне мрака и се промъкнал тихичко до постелята му. Бавно вървял той, но настъпил една клечка. Тя се счупила и екотът се понесъл из гората. Детето, което се казвало Андрю, се събудило, но било вече късно. Видяло как ловецът се отдалечава, а даровете били изчезнали. Дълго търсило момчето приятелите си, но те го отбягвали, понеже мислели, че само той е виновен за загубата на ценностите. Накрая Андрю разбрал, че няма да намери помощ и тръгнал сам да дири ловеца. Скитал дълго из гората, но нищо не видял. Никъде нямало следа от ловеца, само по кървавите дири, оставени от убитите животни, Андрю разбирал накъде се движи ловецът. Не след дълго и останалите деца видели страданието на горските животни и малко по малко повярвали, че Андрю не е виновен. Върнали се при него и му предложили да му помогнат. Доброто сърце на Андрю не му давало да се откаже от приятелите си така както те от него и момчето приело. Отново децата действали заедно и това увеличавало шанса им. Колко обаче струвал този шанс срещу даровете, които притежавал ловецът. Едно нещо им помогнало. Ловецът много обичал да пие и всяка вечер си пийвал доста. Децата забелязали този му навик. Какъвто бил съобразителен Андрю се сетил, че могат да сложат приспивателно в шишето на ловеца и след като заспи да си върнат мъдростта, силата и мирогледа. Това било доста трудно и никои не се осмелявал да се заеме с толкова трудна задача. Тогава Андрю решил да започне да действа. Тръгнал из джунглата, търсейки дървото, от което да вземе приспивателното. Ден и нощ вървял. Ни ял, ни спал, но усилията му били възнаградени - най-накрая стигнал до мястото. Откъснал няколко листенца и ги наронил на прах. Вързал ги в торбичката си и тръгнал.
Животните знаели за плана на момчето и го закриляли от ловеца, но едно по едно дивите животни загивали от ръката на злия крадец. Благодарение на настоятелността си и силния си характер най-накрая Андрю стигнал палатката на ловеца. Издебнал го да отиде на лов и намерил шишето с питието му. Сипал вътре приспивателното и се скрил в клоните на близкото дърво, чакайки ловеца да се върне. Скоро и той дошъл, седнал, хапнал и както винаги, взел да пие. Не след дълго и чудотворната отвара подействала. Ловецът заспал непробудно. Това бил шансът на Андрю, но той не знаел за капана, който ловецът бил поставил до даровете. Така попаднал в него. Взел да вика за помощ и някои от децата, намиращи се наблизо дошли. Щом видели приятеля си се уплашили, но Андрю им напомнил благородната им цел. Изведнъж сърцата им се изпълнили с храброст и те се приближили много внимателно. С помощта на две дървени пръчки разбирали къде е заложен капанът. Така стигнали даровете и ги взели. Освободили Андрю, но за нещастие ловецът се събудил. Насочил пушката си към тях и бил готов да ги застреля, но животните и останалите деца се притекли на помощ. Със задружни усилия прогонили ловеца надалеч и заживели дълго и щастливо.