Педиатърът съветва: Кога е наистина необходимо да даваме антибиотик на детето?

Имате плачещо дете с треска, което се събужда по-често от обикновено през нощта. Оплаква се, че нещо му има и на едното ухо! Записвате си час при педиатъра, който преглежда детето ви и потвърждава съмнението ви: има ушна инфекция. Педиатърът предписва антибиотик, който знаете, че ще бъде бутилка розов сироп с вкус на дъвка, който ще трябва да съхранявате в хладилника. Може би имате спомени как сте приемали същото лекарство като дете. И вие, и вашият педиатър сте нетърпеливи да прекратите страданието на детето и затова сте склонни да му дадете всякакви лекарства. Освен това може да се притеснявате, че трябва да си вземете почивни дни (болнични), за да се грижите за детето си. Докато има температура, докато треската не изчезне, то няма да може да ходи на училище или детска градина. Всички искат да помогнат на вашето дете да се почувства по-добре възможно най-бързо.

Този сценарий – рецепта за антибиотик за ушна инфекция на дете – се случва 10 милиона пъти всяка година в Европа. Антибиотиците често се считат за безвредни, тъй като обикновено не причиняват почти никакви странични ефекти (освен ако някой няма алергия към определен антибиотик). Това обаче съвсем не е така, дори и в момента на изпиването антибиотикът да не причинява нищо, понякога се случват неща след време, а и често просто товарим детския организъм излишно по време на боледуването, казва педиатър от МБАЛ „Надежда“.

Прекомерната употреба на антибиотици доведе до еволюцията на устойчиви на лекарства бактерии, които представляват голяма заплаха за здравето в световен мащаб. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията всяка година в САЩ се появяват 2,8 милиона резистентни към лекарства инфекции, като 35 000 от тях водят до смърт. Непосредствените странични ефекти на антибиотиците обикновено са леки, като диарията е един от най-често съобщаваните симптоми. Тъй като антибиотиците атакуват бактериите, причиняващи инфекцията на вашето дете, те атакуват и други бактерии, живеещи във и върху тялото на хлапето. Тези микроби, чийто брой според учените е в трилиони, са известни като човешки микробиом и все повече изследвания разкриват многото начини, по които те влияят положително на нашето здраве. Д-р Мартин Дж. Блейзър е председателят на Хенри Рутгерс на човешкия микробиом в университета Рутгерс. Той е изследвал влиянието на ранните събития в живота върху развитието на човешкия микробиом.

„Микробиомът на бебето се придобива от раждането и съзрява точно по същото време, когато се развива бебето“, казва Блейзър пред HuffPost. Бебетата поемат бактерии в родовия канал и от кърмата, която също съдържа пребиотици или това, което бактериите консумират, за да се размножават. „Ако микробиомът е нарушен рано, например от антибиотици, той може да не се развие нормално и сега има много проучвания, които показват повишен риск от по-късно заболяване“, казва той.

Едно проучване, на което Блейзър е съавтор, показва, че един или повече курсове на антибиотици през първите две години от живота на детето увеличават риска от развитие на астма, алергии, екзема, целиакия, затлъстяване и хиперактивност. Разбира се, никой не предлага да спрем да използваме антибиотици напълно. „Има важни ситуации, при които употребата на антибиотик е абсолютно необходима – животоспасяваща“, казва лекар от МБАЛ „Надежда“.

Но той смята, че лекарите трябва да бъдат внимателни, когато ги предписват на деца. „Имаме нужда от лекари, които да преглеждат внимателно децата и да решават при кого е необходимо“, каза той. Така например ушната инфекция с която започнахме, може да бъде вирусна вместо — или в допълнение към — бактериална, което означава, че антибиотиците ще бъдат с ограничена употреба.

И така, как може един родител да разбере дали заболяването на детето му наистина се нуждае от антибиотично лечение? Не се страхувайте да питате, казва педиатърът Джен Трахтенберг пред HuffPost. „Напълно приемливо е родителите да питат „Наистина ли е необходим антибиотик“, „Ще може ли да се оправи без антибиотици?“ или „Защо точно предписвате антибиотика на детето ми?“ Трахтенберг добавя, че родителите също трябва да смекчат очакванията си за получаване на рецепта всеки път, когато детето им е болно. „Често родителите се надяват на бързо решение с лекарства с рецепта, така че детето да се подобри по-бързо и да се върне обратно на училище“, казва тя. „Но всъщност повечето заболявания са вирусни и се нуждаят от поддържаща грижа и симптоматично облекчение с леки лекарства, както и прием на течности, почивка или средства за намаляване на болката.“ И все пак, в случай като стрептокок в гърлото, където тестът показва, че инфекцията е бактериална и ако не се лекува може да доведе до допълнителни проблеми, са необходими антибиотици. Други често срещани инфекции, които могат да бъдат бактериални и реагиращи на антибиотици, включват: бактериален конюнктивит, импетиго (кожна инфекция), бактериемия (бактериална инфекция на кръвта) и бактериална пневмония.

Така че накрая е важно родителите да знаят, че „да проведете разговор с вашия педиатър за това какво лекува антибиотикът и ползите от употребата му, съпоставени с решението да не го използвате е необходим. Ако пък не сте сигурни, спокойно можете да се посъветвате и с още един лекар. Родителите трябва да задават тези въпроси, за да разберат по-добре какво лекува лекарството – но също така и защото дава възможност на родителите да се уверят, че предписващият може да оправдае курса на терапия и не пише ненужна рецепта.