Трудната страна на това да си шпионин 2000

Здравейте, аз съм Галя. Сега ще ви разкажа за невероятното приключение, което преживях с двете си най-добри приятелки Джеси и Мерил.
Ние на пръв поглед сме съвсем, ама съвсем обикновени деца, даже някои хора ни наричат скучни. Но зад тази маскировка ние сме такива, каквито никой даже не подозира че може да сме. Ние сме шпиони 2000! Нашата мисия е да опазим света от нападения на други галактики, но за съжаление никой не бива да разбира. Аз, Джеси и Мерил трябва да крием това от родителите, братята и сестрите... абе от всички други хора. Това е наша тайна, защото ако всички разберат, или ще настъпи паника, или ще ни помислят за луди. Имаме много джаджи и тайни работи, но за повечето не ви е работа. А сега да ви разправя набързо какво се случи.

Джеси, аз и Мерил си говорехме по телефона на нашия таен език. Аз ще превеждам ако има нужда. Джеси е голяма техничка, математичка и физичка. Затова я бива да прави най-различни джаджи. Та ние с Мерил бяхме нетърпеливи да разберем какво ни е приготвила.
– Амии, изобретението, което направих се казва Жителемосконп Галакотомус Резарушителавен Пре...
– Я стига, защо просто не се казва ДГМ – съкращението от имената ни? – прекъсна я Мерил.
Ние се съгласихме и така прекарахме деня в плануване.

Оказа се че врагът ни е искал да използва Земята, за да развали древно проклятие породено от... упс, не е ваша работа. И така де, важното е, че го победихме... засега!
А когато се връщахме капнали, майка ми стоеше на вратата скръстила ръце и видимо ядосана.
– Къде се губиш?!
– Ами аз...
– Наказана си! Марш в стаята! Две седмици няма да излизаш!

Е така е, с мама не можеш да спориш, пък и тя обикновено щеше да е права и толкова се ядосах, че не мога да и кажа как съм спасила света... И за това бях наказана... Това ме довърши и заспах... Но това е то да си шпионин 2000!

Участва в конкурса "Станете част от филма „Деца шпиони: Краят на времето""