Паметникът на Христо Ботев

Всички деца очакваме с нетърпение ваканцията, гостуваме на баби и пътуваме с родителите си.

Аз посетих град Враца. Горещината беше поносима, но улиците бяха безлюдни. Запътихме се към площада, пред нас гордо се извиси внушителният паметник на Ботев. Когато застанах до него и повдигнах глава, тръпки ме побиха. Спомних си казаното за него от учители и родители. Спомних си стихчето, което знам наизуст и което е написано със златни букви в Сорбоната:
Настане вечер – месец изгрее,
Звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

Много кратък е животът на Ботев, живот изпълнен със стремежи и борба. Живот, който го нарежда сред великите исторически личности на България.

Сегашният паметник е открит на 2 юни 1964 год. Висок е 12 метра, изработен е от бронз и сив гранит. Негов автор е скулпторът Владимир Гиновски. До паметника има място, отредено да гори вечен огън, донесен от Одеса. Вечният огън не гореше, предполагам го палят за тържествата, посветени на 2 юни.

За мен по–важен е огънят, който запали в сърцето, съзнанието и душата ми ХРИСТО БОТЕВ – ГЕНИЯТ НА ЕДНА ЕПОХА!