Копривщица

Когато преди години трябваше да кажа стихотворение за Копривщица на тържеството по повод трети март, учителката ми се усмихна тъжно и отбеляза: “Никога няма да успееш да вложиш нужните чувства и емоции! И по цял ден да репетираш, щом не си била там, все едно нищо не казваш!” .

Снимката, която ви изпращам, е направена в едно от най-красивите възрожденски селища – Копривщица. Убедих родителите си, че ми е крайно нужен зарядът, който носи в себе си родният град на Бенковски и Каблешков. Казах им, че искам да усетя емоцията и да се почувствам българка.

И те ме заведоха. Не мога да ви опиша колко щастлива бях, че крача по стъпките на българите от Априлското въстание. Кървавото писмо, черешовото топче, къщите–музеи… - всяка част от миналото ме караше да се усмихвам и изпълваше гърдите ми с гордост.

А мостът, който е на снимката, ме остави без дъх. Седях на ръба му, невярваща, че тук е било поставено началото. Тук нашите сънародници са се осмелили да надигнат глава, да се бунтуват. Ако не се беше случило, едва ли някога българският народ щеше да премине моста между робството и свободата, между униженията и демокрацията! Защото тук е избухнало Априлското въстание!

Знам, че на тази снимка не изглеждам величествена, както са изглеждали въстаниците. Но, повярвайте ми, в гърдите ми има поне колкото тяхната гордост, че са българи!!