През месец юни тази година отново тръгнахме на екскурзия по следите на историята. Първата ни спирка беше край град Бяла, където се намира Беленският мост. Ние се разходихме по моста и видяхме река Янтра отгоре. Този мост е построен през 1867 година от Никола Фичев. Дълъг е 276 метра, широк е 9 метра, има 14 свода. Близо до Беленския мост се намира паметник на българския революционер Панайот Волов. Той е един от организаторите и ръководителите на Априлското въстание. През 1876 година, след разгрома на въстанието, Панайот Волов е предаден и при опит да се прехвърли в Румъния се удавя в река Янтра. След като почетохме паметта на Панайот Волов, отново повървяхме по прочутия мост на майстор Колю Фичето. Разбрах, че за това свое архитектурно произведение майсторът е награден с орден “Меджитие”, 50 000 гроша и голямо място в Търново от турския султан. По-късно като се завърнах у дома прочетох възторжените думи на Феликс Каниц – известен историк и художник, който споделя възторга си от архитектурното чудо на Колю Фичето като казва: “Който разглежда моята скица на моста на Фичооглу при Бяла ще извика като мене: ”Какво би могло да стане с такъв високо надарен народ, ако може едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балканите.”
Беленският мост – мост, по който се срещат историята, настоящето и бъдещето.
