Несебър
Градът е основан от траките в края на II-то хил. Пр. Хр. Те го нарекли Мелсамбрия, което на техен език означава градът на Мелса – легендарният създател на селището.
В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти, а през 72 г. пр. Хр. градът е завладян от римските войски. Месемврия, наричана така по това време, е запазила непокътнати крепостните си стени и големите обществени постройки. Строят се нови християнски храмове-базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми.
За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г. от хан Крум. Особен разцвет градът преживява при управлението на цар Иван Александър. Царската фамилия и самият цар дават редица привилегии на несебърските манастири и ги даряват богато.
По легендарни данни през своето съществуване Несебър е имал около 40 църкви. В момента има данни за 26 от тях.
През 1956 г. градът е обявен за архитектурен и археологически резерват. Останките от антична крепостна стена с порта от V в., Несебърските църкви, особено от периода XIII – XIV в., възрожденските къщи придават неповторим облик и особена атмосфера на града.