Няколко неща, които учителите искат родителите да имат предвид

Помислете отново за вашите учебни дни. Какви са вашите спомени от това време? Има ли учител за когото си спомняте с умиление? Имахте ли най-добър приятел и „добър“ най-добър приятел – само за всеки случай? Най-силните ви спомени са свързани с най-силните ви емоции. Същото е и за децата, без значение колко малки са те. Родителите обаче трябва да знаят, че всеки аспект допринася за хубавите спомени от училище, които на свой ред засягат тяхното отношение към самата образователна среда и система. Повечето родители смятат, че училището е различно от домашната среда и че двете в повечето случаи нямат общо. Много несъзнателно предполагат, че между дома на детето и училището има дебели невидими стени. Родителите обаче трябва да разберат, че техните нагласи, послания и сигнали към детето имат голямо влияние върху него и училището. Точно затова сме събрали за вас 7 основни неща, които всеки учител би искал родителите да разберат, за да може хлапето да прекара добре в училище и освен да научи всичко да има и чудесни спомени от училището и детството си.

Родителите са основният модел за подражание на децата

Вярно е, че светът на детето ви се разширява в момента, в който то тръгне на училище. Там са учителите и съучениците, които от своя страна имат своите индивидуални и семейни особености. В училище децата научават много – знания, умения, жаргон и дори неприлични думи. Въпреки това родителите са тези, които имат най-голямо влияние и са модели за подражание на децата си през цялото време. Важно е да сте последователни и самите вие да демонстрирате поведението, което очаквате от децата си – това е мнението на д-р Мари Ан Франк, семеен терапевт от Университета Аргоза. „Основите, които поставят родителите у дома, оказват влияние в училище, в обществото и на работното място впоследствие.“

Дисциплината означава уважение

Така казва Мелиса Шварц, автор и основател на „Съвременно родителство“. „Родителите искат децата им да „схванат“ или да „слушат“ само защото са ядосани в момента и издават гневни команди. А реалността е, че за да могат децата да са отговорни и кооперативни, те трябва да растат в среда с ясни правила и логични/непроменливи очаквания. Много родители се изтощени от работата и от живота по принцип и нямат сили да се занимават с поддържане на рутина по отношение на децата си. Децата се справят най-добре, когато знаят какво да очакват и какво ги очаква.

Родителите често пречат на образованието на децата си, когато...

В желанието си да имат деца, които са отлични ученици, родителите могат да станат твърде фокусирани върху резултатите. Как един родител реагира на провал на детето си, определя поведението на детето към провалите в по-нататъшния му живот. Когато резултатите са единственият измерител на успеха, родителите окуражават „фиксираното мислене“, което пренебрегва възможността на всеки човек да се развива и променя. Според „фиксираното мислене“ човек се ражда с определени възможности и това не може да се промени.

Децата се държат различно, когато не са с вас

Децата могат да се приспособяват към различни условия много по-добре, отколкото ние предполагаме, и да нагласят държанието си спрямо очакванията и последствията. Което означава, че те се държат различно в различна среда. Децата интуитивно разбират, че няма как да продължат да са център на вниманието, когато около тях има стотици други деца. Шанте Грифин, арт инструктор, споделя опита си: „Родителите не разбират, че децата им са едни, когато са у дома, и съвсем други, когато са в училище, с приятелите си. Виждала съм отлични ученици да се държат кошмарно. Говорят, когато аз говоря, тропат по бюрата си. Играят си с каквото намерят в раницата си и увличат други ученици да нарушават дисциплината. Ако учителят на детето ви ви каже, че то се държи неприемливо – повярвайте му. И направете така, че да има последствия у дома. Родителите трябва да подкрепят учителите на децата си“.

Учителите желаят най-доброто за всяко дете

Учителите наистина искат най-доброто за класа си и учениците в него. Искат те да се чувстват добре, да получат най-добрите знания и да се забавляват, докато учат. Когато родителите осъзнаят това, работата на учителите ще бъде много облекчена.

Повечето учители нямат времето да общуват индивидуално с всяко дете от класа си

Типичното съотношение в училище е 1:30, сравнено с 2:1 или 2:4 у дома. Физически е невъзможно за учителя да обръща персонално внимание на всяко дете. Учителите често насочват ограничените си ресурси към децата с най-големи нужди. Те не разполагат с лукса на спокойното социално общуване с всяко дете. Всеки родител, който очаква това да се случи, трябва да отстъпи назад и да погледне цялата картина – да бъде реалист.

Това, че сте изпратили детето си на училище, не ви освобождава от отговорност спрямо неговото образование

Като родители полагаме много усилия, за да осигурим най-доброто за децата си. Понякога ни отнема месеци да изберем най-доброто училище. И все пак някои родители допускат грешката да решат, че техният ангажимент с образованието на детето свършва дотам. Изпращат го на училище и край – отговорността вече е на учителите. Но придобиването на навиците за учене на вашето дете са ваша отговорност. Шансът на детето ви да развива добри, дълготрайни навици на учене и лично развитие все още се осъществява предимно от родителя.

Снимка: pixabay.com