5 фрази от нашето детство, които не бива да казваме на децата си

Често произнасяме тези фрази, както те са били казвани и на нас без да се замислим и да осъзнаем какви последствия биха могли да окажат върху децата. Казваме ги не на самото дете, а за да успокоим себе си, така както са правили и нашите родители. Те може и да изглеждат безобидни и да не мислим това, което казваме. Изричаме ги машинално, просто защото така сме свикнали, но нашите деца определено не мислят така. Те попиват всичко, което казваме и го приемат за истина, така че ето кои са петте неща, които не бива никога да изричате.

Ти си по-големият и трябва да служиш за пример

Психолозите отдавна са забелязали, че редът на раждане засяга личността на детето и неговата съдба. По-големите деца често стават лидери, но и често страдат от ниско самочувствие, защото родителите им рядко ги хвалят и очакват твърде много от тях. По-голямото дете може да стане най-добрият помощник на майката и бащата, ако не изисквате невъзможното от него. Знаем, че да се грижиш за две деца, които правят бели е доста трудно, но това че се е появило и второ хлапе в семейството не означава автоматично, че първото вече е възрастен. То трябва да има същото право на игри и грешки, както и по-малкото, защото все още си е дете, което се нуждае от вашите грижи и внимание. Казвайки тази фраза на детето си, вие го натоварвате с отговорност, която то не бива да носи в момента и му вменявате вина, че не се справя добре, която то ще запомни за цял живот.

Ти какво? Глупав ли си или нарочно го правиш?

Уви, тези риторични въпроси често се чуват в супермаркета, на детските площадки, на брега на морето, в парка – навсякъде където има деца, които е нормално да сгрешат и изнервени родители, които в един момент са се уморили от белите и грешките на хлапетата си. Всички родители знаят, че не можеш да наречеш дете глупаво, тъпо, смотано или идиот. Но когато си ядосан понякога казваш неща, които в действителност не искаш. Какво може да се направи тогава? Как да се успокоиш преди да си обидил детето по такъв начин? За начало – най-малко пет вдишвания и издишвания. Пийте малко вода. Опитайте се да помислите за нещо приятно. Напомнете си, че след няколко часа този инцидент няма да има значение. Всеки лош навик може да бъде победен, а този в който обиждаме децата по такъв начин е наистина лош.

Твоят брат (сестра) е винаги толкова добър, а ти...

Сравняването на децата едно с друго – ето това е най-лесният начин да развалим отношенията помежду им. Нещо, което никой родител не иска. От самото си раждане нека децата знаят, че са различни и че умеят да правят различни неща, но вие ги обичате еднакво, защото не се съмняваме, че е така. Освен това колкото е възможно по-често, когато и двете деца са заедно, подчертавайте, че всяко от тях има индивидуални черти достойни за уважение и че се гордеете с тях. Вярно е, че в различните периоди от живота можем да почувстваме особена връзка с едно или друго от нашите деца. Но дори ако действията на едно дете не са ви ясни и характерът на другия изглежда идеален, избягвайте да показвате на децата, че сте направили избор и предпочитате едното повече. Защото децата разбират нашите фрази като „Вземете пример от брат си, сестра си! Тя никога не прави така!“ или „Виж го, той чете вече по-дебели книги от теб!“ не като пример какво искате от тях да направят, а като ясен знак кого обичате повече.

Ти си по-добър от всички

Друга фраза, която не е издържала теста на времето. Вместо да казвате това, казвайте на детето нейния „превод“: „ти си по-скъп за мен от всеки друг“, „Обичам те повече от всичко на света“. Хубаво е да видите детето си като лидер, шампион, отличен ученик и т. н. Обаче рядко този родителски сън съвпада с вътрешната нужда на детето. Освен това подобно фалшиво самочувствие няма да помогне на детето в никакъв случай. Вместо това можете да му казвате колко го обичате и да му кажете, че няма човек, който да е добър във всичко, но пък то има чудесни таланти и качества, които трябва да развива.

От теб нищо няма да излезе

Мечтаете вашето дете да стане талантлив пианист или писател. Очаквате, че ще прекарате вечерта заедно около шахматната дъска, но синът ви се интересува повече от игра на криеница с приятели... Искате дъщеря ви да се превърне в отлична ученичка, а тя не разбира защо е нужно... Като родители влагаме огромно количество усилия, време и пари, за да помогнем на детето да успее, искаме да отключим потенциала му, да развием някакъв изключителен талант у него. Нуждаем се от висока оценка на нашите усилия, но понякога това просто не се случва. Тогава често (както са ни казвали и на нас самите), когато забележите, че детето не може и не иска да свири на пиано и не е изкарало поредната отлична оценка, сме склонни да му се скараме и да му кажем, че от него „нищо няма да стане“. Това обаче е просто недопустимо и нередно! Всички правим грешки и невинаги сме добри и в нещата в които ни бива. Подобна фраза просто ще стресира детето, ще смачка самочувствието му и в бъдеще то ще е доста склонно да се отказва от всичко, което прави, за да не допуска грешки. Вместо това обяснете спокойно на хлапето, че всеки греши, но другия път трябва да се постарае повече!

Снимки: pixabay.com