Нос Калиакра

Нос Калиакра представлява много тесен полуостров на 2 км навътре в морето, който завършва с отвесни 70-метрови скали. Непристъпните скали станали причина още в дълбока древност тук да се изгради крепост – Тиризис, по името на тракийското племе тиризи, населявало местността през ІV в. пр. н. е. През вековете името на крепостта се е променяло – Титизис, Тетрасиада, Акре Кастелум. През втората половина на XІV век при средновековния български владетел Добротица крепостта е получила името си Калиакра, което означава "добър, хубав нос".

Край бреговете на нос Калиакра са потънали много вражески кораби. Тук се е разразила и най-голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от контраадмирал Ушаков разбива турската армада и с тази победа завършва Руско-Турската война от 1787-1791 г. Според една легенда, кръвта на защитниците на крепостта се е пропила в скалите и затова те са с пурпурно-червен цвят. Археологически останки от крепостта Калиакра могат да се видят и сега на полуострова, аз дори си взех едно камъче от земята за спомен.

Но най-много ме впечатли една друга легенда. По време на турското нашествие крепостта е била подложена на изключително жестока обсада. Всички войни и жители били избити. Живи останали само четиридесет български девойки. Те не искали да се подчинят на турската вяра и предпочели смъртта. За да избегнат турските ятагани, те тайно сплели косите си в една плитка, стиснали силно ръцете си и скочили заедно от високите скали в морето! Старите хора разказват, че после се превърнали на тюлени и лебеди...

Местността около нос Калиакра е природен резерват, където гнездят корморани, а скорци и скални косове обитават пещерите. Ще запомня ярките цветя по брега и делфините, които игриво скачаха над вълните!