Не принуждавайте децата си да прегръщат и целуват роднини – това им вреди, твърдят педиатри

Съвсем наскоро педиатри от САЩ и цяла Европа се обединиха около една идея: те твърдят, че трябва да оставим в миналото вековната практика да принуждаваме децата си да прегръщат или целуват членове на семейството или далечни роднини, когато не искат. За нас това може и да е акт на уважение или топли чувства, но за подрастващите е тежко изпитание. Ако карате насила децата да прегръщат или целуват непознати за тях хора или такива, които те не харесват, вие ги карате да правят нещо насила, което не ги кара да се чувстват добре. Децата се различават изключително много едно от друго. Някои имат специфични особености на характера, други имат определен темперамент, трети просто не се чувстват комфортно от пряк контакт с непознати, други изпитват неудобство да контактуват с „чужди“ хора. Всичко това е нормално и децата трябва самостоятелно и доброволно да правят прогрес и да осъществяват контакт с непознатите. Те определят колко бързо и кога това ще се случи. Ако децата биват карани да осъществяват контакт насила, това може и да влоши ситуацията. Не ги изкарвайте от зоната им на комфорт, за да показвате колко са „възпитани“. Сякаш това е дресирана демонстрация.

Д-р Джак Левин, член на изпълнителната комисия по педиатрия за развитие и поведение в Американската академия по педиатрия, казва, че родителите трябва да знаят, че има и други начини за показване на уважение или любов към някого и че принудителният контакт с целуване по бузките на детето или „прегърни баба, тя е дошла нагости“ не е добре дошъл изобщо. „По този начин на децата се внушава, че тялото им не е тяхна неприкосновена собственост и това е пагубно.“ – казва д-р Левин. Освен това с такава принуда вие нарушавате комфорта на детето и то се учи, че трябва да прави това, което е угодно другиму.

Психологът Катя Хитер споделя своя опит за това, как учи сина си да уважава своето собствено физическо пространство и тяло. „Ние учим детето да се вслушва в своето шесто чувство. Моят син ми споделя, когато се чувства некомфортно в някаква компания (шепнешком, според правилото да не обидим никого наоколо). Не го принуждавам да се докосва до когото и да е и не го карам да търпи нечие съприкосновение, ако не му харесва. Никога не го принуждавам да целува членове на семейството ни, дори и далечната му леля, която рядко ни посещава и би се обидила, ако детето не я прегърне. Целувките и прегръдките са избор, а не задължителна програма.“, смята Хитер. Тя твърди, че децата могат (и би трябвало) да бъдат любезни и уважавани, като същевременно запазват личните си граници – „Маниерите – начинът, по който хората се отнасят с уважение и грижа, е нещо различно от изискването на физически изяви на привързаност“.

Една добра първа стъпка към решаването на неловката ситуация може да бъде обясняването на вашите правила на роднините. Възрастните, дори близките роднини, трябва да могат да уважават вашето решение. Психологът установява, че докато това може да коства повече работа, също може да ги накара да оценят истински привързаността, която получават от вашето дете. „Обяснявам на роднините, които искат да разберат защо оставяме нашето дете да реши само кого да докосва и кога да прегърне някого, радостта е осезаема, защото това действие не е провокирано от задължение или от пряка заповед от мама.“, казва тя.

Без да разочароват някого, тези алтернативи всъщност могат да укрепят връзката на роднината с вашето малко дете.

Снимка: pixabay.com, по материали от wbur.org