4 важни въпроса, които да задаваме на детето си всеки ден

Можете ли да си представите, че според най-новата статистика на няколко педиатрични асоциации от Европа мнозинството от родителите отделят средно около 12,5 минути на ден, за да общуват с детето си. Като от това време 8,5 минути те просто му дават наставления и му правят забележки и отделят само 4 минути за истинско общуване, в което детето може да сподели какво точно чувства! Много често улисани в грижи и ангажименти половината от анкетираните родители признават, че всъщност изобщо не знаят от какво точно се е интересувало детето им през последната седмица или какво е почувствало в дадени моменти. Просто ужасно! Всеки знае, че това често води до формализиране на иначе топлите семейни отношения и постепенно създаване на огромна емоционална пропаст между дете и родител. Така връзката постепенно се губи и скоро детето спира изобщо да споделя с родителите си, което в последствие води до огромни емоционални и дори поведенчески проблеми в по-зряла възраст.

Въпреки лошата картина – тя лесно може да се избегне, твърди детската психоложка Джейми Харингтън. При това времето за общуване трябва да се увеличи съвсем малко и вместо да даваме директни наставления на детето и да му правим забележки, можем всеки ден да му задаваме 4 основни въпроса с помощта на които то да споделя чувствата си и едновременно с това да го поучаваме ако е нужно! „Аз имам малко време, което да посветя на дъщеря си, но всяка вечер отделям 15 минути за сърдечен разговор с нея.“, споделя Харингтън пред Huffington Post. „Смятам, че по този начин аз оставям винаги „отворена врата“ в случай, че тя има нужда да сподели с мен нещо важно. Не мислете, че винаги получавам подробен отговор, тя понякога се ограничава до една-две думи, но в някои случаи се получава така, че надълго и нашироко обсъждаме важни за нея въпроси. След като ѝ задавам тези 4 въпроса всеки ден, аз я слушам много внимателно. Искам моето момиче да е сигурно, че аз съм там, до нея.“

Ето и 4-те въпроса, които ще ви помогнат да изградите топла и приятелска връзка с детето си и да общувате възможно най-добре.

1. Как мина денят ти?

Ако детето започне да се шегува или да отговаря едносрично в стил „лошо“, „нормално“ и подобни, не е необходимо да го подлагате на разпит и да се опитвате да го карате да говори насила. Може просто да кажете: „Е, добре, ако искаш не ми разказвай, но да знаеш, че ми е много интересно. Тогава аз ще ти разкажа за моя ден. Днес ми се случи това и това...“ С времето даже най-затвореното и потайно дете ще започне да споделя това, което му е на душата. Изпитано е в практиката.

2. Как са приятелите ти?

Може да попитате за някой конкретен приятел, ако знаете някакви определени събития за него, а може и за всички едновременно. Например: „Кой от твоите приятели според теб ми харесва най-много? Разкажи ми за най-добрия си приятел? Какъв трябва да бъде добрият приятел според теб? Кое е най-хубавото нещо, което твой приятел е правил за теб? С кой от приятелите ти се гордееш най-много? Защо? Ако разбереш, че твой приятел е откраднал нещо, как би постъпил?“ Както се подразбира за различните възрасти и ситуации тези въпроси са различни.

3. Какво хубаво ти се случи днес?

Дори и в най-мрачния ден и след контролно по математика, детето може да се замисли и да си спомни някакви дребни, но приятни неща от деня. А ако не си спомня, то измислете начин да се разведрите заедно. Например, направете спонтанно посещение на кино. Или пък организирайте някаква семейна игра, или просто помечтайте заедно как ще прекарате отпуска. Такива фантазии ще ви отвлекат от неприятните мисли и ще ви заредят с положителни емоции.

4. Нуждаеш ли се от помощта ми?

Всички знаем колко е трудно понякога да поискаме помощ. И ако детето не е свикнало да получава помощ за дребни неща, то е малко вероятно да се обърне към вас за помощ в много по-сериозни ситуации. Затова започнете с малкото – помогнете му да почисти стаята си, да подготви уроците си, да разреши някаква нееднозначна ситуация. Не се страхувайте, че това ще го разглези – да му помагате за дребни неща не означава да правите всичко вместо него. Просто детето трябва да знае, че при сериозен проблем, винаги може да дойде при вас за съвет и подкрепа.

Още няколко съвета:

• Слушайки детето си, не бързайте да правите заключения и да давате оценки.
• Коментирайте само когато то ви помоли за това.
• Докато говорите с него, нека очите ви бъдат на едно ниво. Ако детето е малко, наклонете се към него, вземете го на ръце или просто седнете до него.
• Не подценявайте физическия контакт, прегърнете го, хванете го за ръка.
• И ако сте в лошо настроение или нямате време за него – откровено му обяснете това и още сега се уговорете да поговорите по-късно.