8 съвета, които да следвате, за да научите детето си на изкуството на разговора

Как да разговаряш с хора, независимо дали официално или формално е все по-ценено качество. Във времето, когато социалните мрежи и другите форми на онлайн комуникация ни превземат все повече, всички твърдят, че ценят личния разговор. Тревожното обаче в случая е, че тези нови форми на общуване влияят не толкова на възрастните, колкото на децата. Според изследване на Българска педиатрична асоциация все по-малко деца знаят как правилно да общуват с по-възрастните и дори с връстниците си. А живото общуване е в основата на човешкото съществуване. Всеки от нас знае, че уменията за общуване с другите се оказват полезни по всяко време от нашия живот. Като възрастни ни помагат по-лесно да си намерим работа и да я задържим, както и за куп други неща. А на децата това помага за по-бързото намиране на приятели, в училище, както и за по-бързото приспособяване в нова среда (прехода от детска градина към училище например)! Затова спокойно можем да кажем, че всеки успех започва с изкуството на разговора.

Днешните деца обаче се сблъскват с безпрецедентни предизвикателства, благодарение в голяма степен на социалните медии. Възможностите за развиване на добри говорни умения може да намаляват, но те все още съществуват. И с малко усилия на родителите, децата могат да развият това основно житейско умение. С тези няколко прости съвета, които да следвате!

Правете очен контакт

Когато детето ви говори с вас, опитайте се да го гледате в очите, дори и това да означава да спрете да вършите нещо. Не е достатъчно да оставите детето ви да говори в пространството, докато се занимавате с натоварената си рутина и го слушате. Колкото и безсмислено да изглежда, то трябва да бъде научено как да прави зрителен контакт, когато говори. Изследванията показват, че при липсата на такъв от страна на родителите, по-късно малчуганът развива липса на самоувереност.

Слушайте, без да прекъсвате

Ако осъществите контакт с детето си, когато то говори с вас, вече сте наполовина там, за да слушате наистина, защото контактът с очите ви принуждава да присъствате. Да присъстваш води до друга неразделна страна на доброто слушане: съпричастност. Едно нещо е да чуете какво казва детето ви и съвсем друго да отделите време, за да потвърдите чувствата и мненията си по това, което то ви разказва. Помнете, че за вас някоя смешка, която детето е чуло и иска да ви каже може и да е безсмислена, но за него е най-важната. И не толкова това, което говори, колкото фактът, че сте му отделили от времето си. Добрите слушатели са известни не само като съпричастни хора, но и като миротворци. В резултат на това добрите слушатели винаги имат много приятели – ето това ще научи детето, ако не го прекъсвате, което също е важна част от общуването.

Научете го на маниерите

Да знаеш как да кажеш моля или да изчакаш твоя ред да говориш и изобщо да си учтив – не е вродено и някой трябва да те научи на него. А кой друг, ако не родителят?

Оставете детето си да говори директно на възрастните

Децата могат да се чувстват комфортно да говорят с връстниците си, но да ги насърчават да говорят и на лекарски посещения, партита и в други социални среди е важно. Така те ще могат да говорят с всеки. Ако детето ви мисли, че е получило несправедлива оценка на теста, например го насърчете да направи първия опит то да се разбере с преподавателя. С други думи, не бързайте да спасите детето си. Да знаем как да решаваме проблемите си сами чрез добра комуникация е абсолютно необходимо умение за живота.

Споделяйте и ваши истории

Не си мислете, че детето ви не иска да чуе как е минал вашият работен ден. Дали сте постигнали успех с нещо, което сте свършили. Какво сте направили вкъщи или нещо подобно, което сте правили през деня. Споделяйки подобни неща детето ви не само ще се чувства още по-значимо и важно във вашите очи, но и ще го превърнете в съпричастен човек, който знае, че всеки е важен и трябва да бъде изслушан.

Задавайте въпроси, които изискват повече от една дума за отговор

Ял ли си днес, каква оценка изкара на теста, облече ли се добре? Това са все въпроси, които изискват една или най-много две думи за отговор и не учат децата да се изразяват правилно. Вместо тях използвайте въпроси като какво яде днес, как мина тестът, беше ли трудно, какво си облече и защо облече точно това. Винаги питайте децата „защо“ и „как“, за да получавате отговори с повече от една дума. Така освен че ще ги научите да общуват повече, можете и да разберете повече за деня им и да ги накарате да се почувстват още по-обичани. Защото така ги питате не само какво са правили, но и как са се чувствали!

Снимки: pixabay.com