Най-яркият ми спомен от началното училище

Помня че в първи клас аз, Преси и Жоро бяхме "разследователи". Търсихме "гоблени", но не шити картини, а чудовища. Ровещи се в цялата си фантазия, донякъде убедихме някои съученици, че има такива чудати същества.

Във втори клас си измислихме прякори – аз бях Съдбата, Преси – Котката, Жоро – Северният кръст, Николай Христозов (наскоро присъединил се в "бандата") – Здравко.

В трети клас сякаш пораснали спряхме с "гоблените". Нова мания беше обзела класа. Всички събирахме салфетки, грешка, само момичетата. Накъдето се обърнеш – все се чуваше "Ще ми я размениш ли?", "Моля те, дай ми я!", "Аз искам с делфини" и много други пискливи звуци. Беше ни обзела "салфетената" мания.

Сега, в четвърти клас, вярвам салфетките на повечето момичета стоят прашни в някой кашон.

Четирите години, които прекарах на училище, отминаха като пороен дъжд от смях и остана само свежата пара – спомените. Такъв клас, в който аз учих няма и няма да има. Затова е допринесла и нашата госпожа.