На театър в училище

Имало едно време едно малко сърне, което обичало приключенията. Казвало се Добромир. Викали му Добчо. Добчо живеел в гората при цветята и листата. Той обичал разходките и училището на края на гората. Гледал как още от сутринта училището се пълни с деца. Тъжно му било в гората. Искало му се да има много приятели. Неговият най-добър приятел била сърничката Криси.

Веднъж Добчо и Криси се разхождали. Времето било хубаво, слънчево. Неочаквано от гората се чул писък. Двете сърнета се затичали натам. Те видели, че в една дупка стояло някакво странно същество. Отначало се изплашили, защото не били виждали никога през живота си човешко дете, но после се успокоили. Добчо и Криси решили да му помогнат. Криси останала при момчето, за да го пази и успокоява, а Добчо отишъл да доведе своите родители. След половин час момчето било извадено от дупката и спасено. То се казвало Ицо.

След тази случка Ицо, Добчо и Криси станали най-добри приятели. Ицо винаги идвал след училище при двете сърнета да си играят. Скоро край гората започнал строеж. Имало много работници. Всяка сутрин се чувал шум на камиони. Двете сърненца и Ицо гледали с голямо любопитство как се издига голямата сграда. Не минало много време и тя била напълно готова. На сградата с големи цветни букви пишело “ТЕАТЪР”. След няколко дни един висок човек започнал да вика:

- Малки и големи, представям ви най-хубавия, най-големия, най-интересния и най–веселия театър в света: "АРЛЕКИНО".
Внимание! Внимание! Голяма новина! От днес започва набирането на актьори! Всеки е добре дошъл! Заповядайте !

Щом чули новината, Ицо, Добчо и Криси веднага се запътили към театъра и си записали имената в една огромна книга.

Настъпил денят, в който се състоял кастинга. Имало много деца между които били и нашите герои. Чакали своя ред. Залата била огромна, с балкон и ложи. Горе седяла комисия, която трябвало да избере най-добрите деца и да ги запише в театъра като актьори. На другия ден списъкът бил готов. Ицо, Добчо и Криси били сред избраните. Каква радост настъпила! Нашите герои започнали да ходят на репетиции. След дълги, уморителни дни, една малка постановка била вече готова. Скоро и в училището се разнесла новината. Актьорите поканили своите родители и приятели. Настъпил дългоочакваният ден и всички се вълнували. Залата била пълна. И ето, постановката започнала. Лампите угаснали, сцената светнала, в залата настъпила пълна тишина. Всички гледали внимателно, с любопитство какво ще стане по-нататък. И ето, представлението започнало.