Господин Сламена Шапка

Тази вечер Тони не заспа толкова бързо, а все се чудеше и маеше какво става със сънищата - къде отиват и дали се връщат?
-Аз мисля че не се връщат! - каза невернически господин Сламена Шапка.
-Хей, тихо, тихо глупчо! Тони е вече заспал! - предупреди го бързо Чашко.
-Хайде да останем будни до утре, пък да се хванем на бас какво става с тези глупави кошмари и сънища. - каза Сламена Шапка.
-Тупуг, Тупуф!Тупуг, Тупуф! - отнякъде идваше един далечен звук.
-Ха, ха! Виж ти! Загуби баса Господин Сламена Шапка. - каза спокойно Чашко.
-Здравейте! Аз съм влака на сънищата и раздавам и събирам всякакв сънища! Когато едно дете заспи аз отивам при него, давам му каквото сънище ми падне под колелата и то го сънува! Сънищата си ги взимам когато слънцето изгрее! И тогава децата се събуждат! - каза един яркожълт влак или по скоро син, или червен, защото всеки вагон беще различен и натъпкан със всякакви случки и сънища.
Господин Сламена Шапка застина на място със зейнала уста.
-Внимавай да не се прозяваш, че малкия ще се събуди и трябва да се омитам, а тогава ще ми се карат, че не съм си върнал сънището! - каза шареното влакче.
То бе толкова сериозно че Господин Сламена Шапка веднага си затвори устата и попита:
-А децата виждат ли те?
-Всички! Че дори и възрастните!-оплака се то.
-А даваш ли сънища и на нас и на животните? -Да, на всички!Много ми харесва как приема сънищата едно сладко страхливо коте. -Хей, ние го познаваме! Къде е и как е? -Много е добре но трябва да вървя! Чакат ме цели седем деца! - и влакчето им подхвърли по едно сънище защото те заспаха.