Най-добър помощник на щъркелите

Живея в малко градче, в полите на Стара планина, под връх Ботев и връх Мара Гидик.

Имам баба и дядо, които живеят в полето, в плевенското село Гиген и всяка пролет ние ги посещаваме. Винаги по време на нашите пътувания, аз и моите сестри – близначки се любуваме на щъркеловите гнезда и техните обитатели, които не са малко.

По време на тазгодишното ни пътуване от Балкана към Дунавската равнина, отново имах възможността да разгледам щъркеловите гнезда и да изпитам удовлетворение и радост, че те за поредна година са обитаеми.

Тръгвайки от нашия квартал “Острец” отправих поглед към комина на старата хлебопекарна, за да се уверя, че двойката щъркели, които от дълги години гнездят там са добре.

Тази година, те пристигнаха малко по-късно, в края на месец март. Случайно аз бях на центъра с мама и заедно с другите хора, улових този неповторим момент на тяхното пристигане. Те кацнаха плавно, в своето старо гнездо, на което му предстоеше промяна и всички хора спонтанно и от сърце им ръкопляскахме и посрещнахме с радостни викове и усмивки. От тате, който работи в Национален парк “Централен Балкан” знам, че щъркелите винаги се връщат в старите си гнезда и сега бях сигурна, че това са същите птици, прекарали тук много лета.

Миналата година те отгледаха 4 щъркелчета, а по-миналата 5. С нетърпение чакам излюпването на малките птичета и това лято.

Пътят ни минава през кв. “Ново село”. За първи път тази година, там също пристигнаха белите птици.

За мен е странно, че те направиха гнездото си в центъра на квартала, на паметника “Новоселско въстание”. Но също от баща ми знам, че щъркелите не се страхуват от хората, а търсят тяхната близост и присъствие. Виждала съм единият да се разхожда съвсем спокойно на стадиона, крачейки по зелената трева без да се страхува от присъстващите там хора. Гледката за мен е невероятна и неповторима и аз с възхищение наблюдавах тази величествена птица.

В кв. “Зла река” също има две щъркелови гнезда.

Пътят ни към село Гиген минава през гр. Ловеч, гр. Плевен и продължава към устието на река Искър.

В с. Победа е следващото гнездо, на което се радваме всяка година. Видяхме го и тази пролет и с нескрито възхищение и радост отбелязахме, че и сега неговите стопани са се върнали. То се намира на висок електрически стълб и въпреки силните ветрове и дъждове е непоклатимо. Сигурни сме, че щъркелите са изключителни майстори, за да си направят такъв дом.

Пътуването ни продължава и нямаме търпение да стигнем до гр. Гулянци, за да се уверим, че гнездото, което сме виждали там, също е на мястото си и е обитаемо. Имахме основателни притеснения за него, защото тате беше пътувал нататък през есента и каза, че гнездото се е срутило. Но най-вълнуващото и радостното беше това което той ни разказа впоследствие. Добронамерени хора, направили метална конструкция, която прикрепили към стълба и на нея натрупали клонки и клечки, за да възстановят гнездото за пролетта. Наближавайки този електрически стълб, цялото ми семейство отново изпитахме радост и облекчение, когато видяхме, че гнездото не е празно. Щъркелите бяха дошли там отдавна и домът им беше подреден и дооправен от самите тях.

Гостуването ни свърши и ние се върнахме в Априлци, в кв. “Острец”. Вече е 23 юни и нашите бели приятели с тържествено тракане на дългите си, червени клюнове, оповестяват на всички нас, че са измътили 2 щъркелчета. Понякога успявам да видя главичките им, друг път следя опитите на едно от тях да се изправи и разпери крила.

Душата ми е спокойна, погледът ми е преизпълнен от удовлетворение гледайки щъркелите, за които не веднъж сме се безпокоили при силна буря или градушка.

Знам, че те са защитени птици и са вписани в “Червената книга” на България, но не това ме кара да се грижа за тях макар и с поглед, отдалече, а обичта ми към щъркелите и всички животни и убеждението ми, че те са част от нашия живот.