Най-добър помощник на щъркелите

Щъркелът е символ на пролетта, младостта, щастието и любовта. Нима не е красив полетът на щъркелите завръщащи се от юг? Как да не изпитва човек любов към тези птици – толкова нежни, така красиво летящи над земята? Да помогнеш на птичето, символ на веселието, е една от най-големите добрини. Страданието и болката винаги са предизвиквали в мен съчувствие и тъга. Щъркелите са надарени с души – души, които обичат и търсят обич.

Случи се през един случаен ден. На село съм. Разхождам се с приятели. Приятелите са най-скъпото нещо в живота ми. Излизаме извън селото и наближаваме полето. Красиво е зеленото поле и над него слънчевото небе. Не предполагам, че сред тази красота може да има страдаща душа. Изведнъж над нас прелетява щъркел и се спуска над полето. Прави няколко кръга. Имам чувството, че наблюдава всичко наоколо. Спуска се на безкрайното поле. И тогава ние виждаме още един щъркел. Стои, крилото му може би е пречупено. “Колко ли дълго е бил сам?”, все още се питам. “Колко ли го е боляло?”, това аз не зная и не мога да почувствам. Един мой приятел отива да повика ветеринарния лекар. Приближаваме се, но ни е страх, можем да изплашим щъркелите. Ветеринарният лекар идва с колата. Плаши ги, но болният щъркел не помръдва от мястото си. Тъжно, жалко – той не може. Лекарят го хваща. Чуват се звуци – изплашени звуци. Слага го в голяма дървена клетка. Затваря го. Птицата, символът на свободата, сега е затворена, за да й се помогне. Слага клетката в колата и бързо потегля към селото. Ние също тръгваме към селото. Поглеждам нагоре към небето. Пред нас лети щъркел ниско над пътя към селото. Щъркелът може би страда за болния, а може би са двойка, а може би се обичат. Тази гледка е наистина красива. Предизвиква вълнение в мен.

Аз се чувствам приятелка с тези красиви птици, почувствайте се и вие. Повярвайте ми, няма нищо по-скъпо от приятелите.