Най-добър помощник на щъркелите

Преди две лета, когато бях на село, видях изоставено гнездо в съседния запустял двор, попитах дядо: "На какви прелетни птици е това гнездо?", а той ми отговори: "На щъркели, Гери, виж, колко е голямо и високо". Цяла седмица гледах гнездото и исках да видя завръщащите се птици, но тях ги нямаше и нямаше. Един ден, помня, че беше Сряда, реших, че щъркелите не се връщат, защото тяхното гнездо е разрушено. Реших да събера сухи пръчки и да оплета наполовина разбутаното гнездо, като го завърша, чак след това да се похваля на баба и дядо за да не ми се карат, че се катеря на високо. Идеята беше добра, но реализацията й доста трудна. Оказа се, че трябва някой да ми помогне за да стигна до гнездото. Извиках едно съседско момче, което се казва Борко, той е на 15 години и е много по-висок от мене, с негова помощ занесох до горе сухи клонки, но ми беше трудно да ги сплета, както са направили птиците. Споделих с дядо, а той се разсмя и ми каза" На дядо момичето, ти си била за момче. Те птиците сами ще си оправят гнездото стига да се върнат". Не мина много време, може би около 4 дена, когато Борислав се развика на входната врата, "Гери, ела, ела, твоите щъркели се върнаха". Бях много, много щастлива и цяло лято останах на село за да им се радвам.